Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 112

Телефонният звън го изведе със замах от кошмара и Мишената отвори очи. Завивката бе паднала на пода, но при краката му се бе сгушило кучето, което го топлеше. Той стана от леглото, взе телефона си и излезе в коридора. Изслуша съобщението и прошепна:

- Една патрулка да ме вземе.

На вратата се показа жена му Мария. Бе сънена, разчорлена и много секси. Той я целуна и прошепна:

- По служба, слънчице...

Продължи да се облича, но Мария не си лягаше, а го гледаше разтревожено.

- Какво означава да сънуваш пожар? - попита я закачливо. - Да ти пламтят краката, а наоколо да е студено...

Мария само повдигна рамене.

- Означава, че кучето не може да замести юргана - усмихна се той и отново целуна съпругата си.

- Пази се! - прошепна Мария.

Патрулната кола го чакаше на входа. Минаха покрай автомат за кафе и полицаите търпеливо изчакаха, докато комисарят нареди върху машината четири чаши с кафе. Грабна ги и с усилие се пъхна в автомобила. Мълчаха, докато пристигнат в циганската махала. Изгорялата къща се намираше в началото на квартала, но на улицата имаше само една лампа и Мишената трудно се ориентира в обстановката. Бе останала една пожарна кола, около която се суетяха трима пожарникари. Наоколо се шляеха двайсетина мъже от махалата. Никола го видя и се приближи:

- Удавихме го... Вече прибираме шланговете - поясни пожарникарят.

- И сам виждам - промърмори Мишената. - Давай!

- Прилича на битов пожар - започна Никола. - Стара печка на дърва и въглища... Вероятно оттам е започнал...

- Не искам протокол, акт или експертиза - прекъсна го комисарят. - Давай по интуиция!

- Влязох първи...

- Не се и съмнявам... - измърмори полицаят. - Кое е странното, нетипичното в пожара?

- Имай търпение! - спокойно каза пожарникарят. - В коридора видях жена на земята... Не можех да й помогна... Колегите я извадиха, но вече не беше жива.

- Нова жертва? - разсъни се напълно Донов.

- За съжаление... Задушила се е от дима, не е изгоряла. Била е баба на детето...

- А детето?

- Тук е странният момент - продължи Никола. - Детето спеше спокойно в стаята откъм улицата - и той посочи с ръка натам. - Изскочих с него през прозореца, излязох на улицата и го подадох на колегите...

- Не разбрах кое е странното... - промърмори Мишената.

- В стаята, където намерих момичето, нямаше дори дим.

- Огънят не е стигнал дотам... - предположи полицаят.

- Но димът?

- Ти си знаеш...

- Последната картина на Оги бе същата - каза пожарникарят. Аз излизам от пламтяща къща с дете, а отзад се гърчи бабичка...

- Жива илюстрация... Но с труп.

- Оги беше тук - прошепна толкова тихо Никола, че комисарят едва го чу.

- Какво правеше?

- Гледаше пожара, но не беше на себе си.

- Къде е сега? - озърна се Мишената.

- Изчезна.

101

- В почивка съм - излъга таксметровият шофьор.

В ранното утро бе единствената кола на таксиметрова стоянка, а му се искаше да отскочи до близката закусвалня. Въпреки това Радо се настани на седалката. Таксиджията бе на средна възраст, висок и слаб. Бе издърпал седалката си назад, за може да побере дългите си крака.