Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 103

Оги стана и огледа наоколо. Към върха на водопада имаше утъпкана пътечка и той тръгна по нея нагоре. Трепереше - наистина беше студено, но знаеше, че тръпките по тялото му са породени от страх. Ами ако открие старецът обгорял? Достигна до върха на склона и отново се огледа.

Нямаше следи от изгорял кръст, дори не намери следи от въглен и пепел. Не е имало тази нощ пожар, само сън - гаден, зловещ, но все пак сън... А и от ресторанта от другата страна на езерото щяха да видят, ако някой гори. Оги погледна към плътната редица от тополи и разбра, че нищо не би се видяло от онази страна.

Върна се в ателието, направи си кафе и нервно зачака. Когато чу първия камбанен звън, се успокои. Гого Хисарски бе жив и здрав, щом се е качил на камбанарията. Ще отиде да го навести, за да се убеди, че тази нощ Другото му Аз не е сторило никому зло. Оги тъкмо допи кафето си, когато Гого Хисарски отвори вратата, но не прекрачи прага.

- Слава богу! - скочи от стола Оги. - Жив и здрав си!

- Жив съм наистина - мрачно произнесе старецът.

- Ако знаеш какъв сън съм сънувал тази нощ! - развълнувано каза художникът. - Ти вървиш по склона, а на раменете си носиш...

- И аз мислех, че е сън...

- Но не може двама души да сънуват едно също... - бавно изрече Оги.

Гого Хисарски влезе вътре и едва тогава художникът забеляза промените у стареца. Белите му коси бяха нескопосано остригани, расото бе заменено със старата, прокъсана риза, с която Оги беше видял как скитникът изтрива мокрото си тяло. Гого с пъшкане съблече ризата си и се обърна гърбом към художника. Младият мъж успя само да каже:

- О, не!

Върху гърба на стареца се бяха образували огромни мехури от изгоряла плът, които минаваха по раменете и се спускаха по средата на хилавия гръбнак.

- Не е било сън - отчаяно произнесе Оги.

- Не е.

- Ходи ли на лекар? - е тревога попита художникът.

- Сложих хлебна сода - промърмори старецът. - Ще ми минат раните, но споменът...

- Не знам как става - проплака младият мъж.

- И аз не знам - прошепна Гого и се огледа, сякаш се боеше, че думите ще бъдат чути и от другиго. - Отначало само чувах глас... Когато те видях там долу, разбрах, че ти ме караше да нося кръста... А после го подпали.

- Не съм - отчаяно изрече Оги.

- Добре, че се топнах във водопада - продължи възрастният човек. - Водата е по-силна, щом ме освободи от огъня... Отвързах се лесно от въжетата, но товарът ти го нося.

Старецът излезе от стаята и след малко подпря на отворената врата обгорелия кръст - две греди, заковани перпендикулярно една към друга.

- Да ти припомня греха... изрече тържествено Гого Хисарски, но прозвуча като проклятие.

- Аз наистина съм опасен - едва прошепна художникът и обхвана с ръце главата си.

- Вече не ме интересува обърна се старецът гърбом към него и прекрачи прага на ателието. Аз ще продължа пътя си... Не знам само дали Грамаданкото ще ме пусне...

- Кажи му за тази нощ! - примоли се Оги. - Трябва да ме затворят! Лудница или затвор, все същото е...