Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 105
Лора Лазар
- Да отписваме ли Евлоги Аладжов? - Радо погледна шефа си недоверчиво.
- Знае ли човек... - подхвърли любимата си реплика Мишената, а после продължи: - Не пасва, юнако... Защо художникът сам ще си краде картините?
- Може да ги крие някъде... - подхвърли младият полицай.
- От кого?
- И защо?
93
- Оги, това е ужасно прошепна Рая и се притисна към него.
Беше й разказал за събитията от изминалата нощ.
- Луд съм, няма друго обяснение...
- Не си луд, сигурна съм - убедено изрече момичето.
- Гого казва, че съм сомнамбул.
- Едва ли - не се съгласи Рая. - Майка ти отдавна щеше да знае, ако ходиш насън... Пише, че сомнамбулизмът се проявява много рано.
- По дали щеше да ми каже?
- Естествено - за да те предпази!
- Май си права - съгласи се той. - Все някой щеше да види, ако ходя нощем по покрива...
- Да помислим пак, а! - предложи момичето. - Ти ми каза, че си сънувал как водата във ваната гори и се оказа факт...
- Но откъде ще го знам?
- Нали журналистката те е видяла на прозореца - напомни му Рая.
- А Гого каза, че е наблюдавал онази нощ и аз не съм излизал никъде.
- Странно... Ами ако Еми Месиянска е права?
- Летя насън и паля...
- Наистина е фантастика, но... - не довърши момичето.
- Единственият сигурен факт е, че съм опасен за хората около мен уверено изрече художникът.
- Оги, а ако си бил надрусан? - колебливо го попита тя.
- Мразя наркотиците! - категорично заяви Оги и допълни: - Дори не знам откъде да се снабдя!
- Какво пи снощи?
- Снощи пих ракия... Аз и Гого пихме ракия, а Никола - бира.
- Кой донесе ракията?
- Никола я остави преди няколко дни припомни си Оги. - Предполагам, че Асен му е дал бутилката... Знаеш ли каква хубава ракия прави Асен?
- А ако е имало нещо в ракията? - сети се Рая.
- Щях да усетя...
- Едва ли.
- Виж... хвана и двете й ръце Оги. - Пробвал съм някога наркотици.
- Дори онези шантави гъби? - погледна го с интерес момичето.
- Един път ги пробвах... Щях да умра...
- Не съм опитвала - призна си Рая. - Но все ми се струва, че поемаш някакъв опиат с алкохола...
- Когато Еми се е изгорила, аз пих само портокаловия сок, който ти донесе - припомни й той.
- Беше запечатан.
- Знам.
Прегърнаха се, но не се целунаха.
- Оги, защо не се подложиш на хипноза? - плахо предложи Рая.
- Не знам дали ще помогне...
- Страх те е - каза момичето и го погледна в очите.
- Да - призна си Оги, махна ръката си от рамото й и поясни: - Страх ме е, че ще разбера за чудовището в мен.
- Все някога ще разбереш какво се случва. Тя отново се притисна към него.
- Искаш да кажеш, че трябва да е по-скоро, нали? - попита я той.
- Да.
- За да не пострадат и други хора - тъжно произнесе художникът.
94
- Обадиха се от болницата - каза Радо, след като затвори телефона. - Камелия Аврамова иска да ни види.
- Слава богу! Мишената стана и отвори вратата. - Помислих си, че Еми Мецанска се е затъжила за мен.
- Със сигурност, шефе! - засмя се колегата му. - Обещал съм ти...
- Не го повтаряй! - прекъсна го комисарят и затвори вратата зад тях.
Тръгнаха с бързи стъпки по стълбите надолу. В предверието се натъкнаха на директора на полицията Георги Панайотов - нисък, набит мъж със сключени вежди, огромно самочувствие и явен стремеж да се пенсионира на тази длъжност. Той спря с ръка Мишената и каза: