Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 94

Професорът се размърда неспокойно в стола.

- Ами не разбрах, не го казаха ясно. Задържали онзи Сез-гин. Паразит някакъв. Познаваш го, племенника на Нюзхет... Ти как мислиш, Мющак, кой може да е убил горката Нюзхет?

Изписах мъка по лицето си и тъжно наведох глава.

- Знам ли, професоре, аз също чух, че с Нюзхет не са се разбирали. Дали не е заради наследството? Ама Сезгин може ли да направи нещо толкова очебийно?

- Вие кога видяхте покойната за последен път, професор Мющак?

Четин зададе пропуснатия от Невзат въпрос. Дали не си мислеше как, ако Сезгин отърве кожата, да хвърлим вината върху тоя загубеняк? Да я хвърлят ли? Всъщност не убих ли аз Нюзхет? Тогава защо тези трима османлии насреща ми толкова се ровеха в тая работа? Не, тъй или инак професорът и тримата му съдружници бяха някак свързани с убийството.

- Говорихме вчера следобед - опитах се да върна разговора към началото. - Покани ме на вечеря, но казах, че няма да отида.

- Разказа ли ти за проекта си?

Най-после Тахир Хакъ изплю камъчето. Наистина е имало проект. „Завоевателя и отцеубийството...“. Тоест Фройд е бил прав? Какъв ти Фройд бе, аз съм бил прав, да признаем и заслугата на главен комисар Невзат, естествено...

- Какъв проект?

Четвърто действие, трета сцена: Мющак продължава да се прави на гламав...

Шест очи, шарещи по лицето ми, три мозъка, опитващи се да ме подмамят в капан, убийство, което се мъчеха да прикрият.

- Аз също не съм съвсем наясно - каза Тахир Хакъ, най-умният от трите мозъка. - Но през последните две години започна често да идва в Турция...

Следователно започналата често да идва в Турция моя единствена любов се беше сетила да ме потърси след две години. Защо ли е чакала толкова? Защото не и пукаше за мен. Защото отдавна ме беше отписала... Защо тогава ми се обади, при това две години по-късно... Какви две, точно след двайсет и една години... Какво се беше променило? Едва ли чувствата и към мен...

- Сигурно и с теб се е виждала при идванията си. Нали сте стари приятели... Имахте по-особена дружба - и като видя, че се стягам, лукаво смигна. - Не се притеснявай, не споменах пред ченгетата за отношенията ви. Няма и нужда. Защо напразно да ти създавам проблеми с тези досадни полицаи? Тук сме едно семейство, нали? Все сме си наши...

Ето как накрая Тахир Хакъ ме причисли към съучастниците си...

„Да, господин съдия, убилият съзнателно, планирано и предумишлено световноизвестната, пълнеща лекциите си със светила на науката, осветляваща неизвестните дълбини на историята, блестящата ни родна звезда професор доктор Нюз-хет Йозген е бившият любовник на жертвата, най-жестокият сред тези четиримата, според които Мехмед Завоевателя е бил оскърбен, лицето Мющак Серхазин...“

- Наистина Нюзхет не ти ли каза защо толкова често се връща в Турция?

Ето че Тахир Хакъ, заел в реалността мястото на съдията от въображаемия ми свят, вече ме разпитваше. Внезапно се почувствах невероятно унизен. Професор Хакъ беше наясно, че чувствата ми към Нюзхет не са се променили. Добре знаеше, че я обичам въпреки изневярата, незачитането на ценностите и безцеремонността и - не само обичам, но съм луд по нея. Не знаеше само, че тя отдавна е приключила случая „Мющак Серхазин“. Ето защо не казах на възрастния човек, че изобщо не ме е търсила.