Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 93

Отмъстител ли? Ти ли си бил? Ти ли уби Нюзхет?

Изобщо не се ядоса, а попита спокойно, с тъжно изражение, сякаш търсеше отговор на въпрос, отдавна чоплещ ума му:

„Защо винаги обвиняваш мен? Не зная дали съм убил Нюзхет. Понеже тази болест - психогенна амнезия или параноична шизофрения - влияе и на мен. Нищо не си спомням. Но ако държиш на истината, много преди това ми е идвало не с ножа за писма, а с голи ръце да я удуша.“

Ето че си призна. Не издържах повече и казах високо: значи, може и да си я убил! Излязъл си от мишата си дупка...

- Каква дупка, момчето ми - премахна гласът на Тахир Хакъ изопнатото от гняв лице на мъжа от дисплея на монитора ми. - За какво говориш, Мющак?

Стоеше на вратата с двамата му любими студенти зад него... Или съучастници? Четин с киселата физиономия и Ерол, в чиято добронамереност вече не бях сигурен. Къде ли беше онова слабичко момиче Сибел? Ами къде, сигурно по следите на нов заговор... Нищо, аз трябваше да плета собствената си кошница. Веднага надянах усмихнатата маска.

- Сигурно съм мислил на глас... - станах и посочих свободните столове до бюрото си. - Заповядайте, професоре... Радвам се, че си променихте мнението.

- Кое мнение? - сбърчи ниското си чело като акордеон.

- Нали казахте пред полицаите, че не можете да се качите дотук... А те къде са всъщност?

Докато питах, нарочно наблюдавах двамата младежи зад него. Притеснено извърнаха очи.

- Отидоха си - професорът се беше отпуснал в посочения стол. Изглеждаше уморен. След като адреналинът от лекцията беше напуснал организма му, беше изплувал отегченият, стар човек, който на тази възраст беше принуден да разрешава трудни проблеми. - Защо толкова се интересуваха от Завоевателя?

Задъхан ли беше? Ах, професоре, ах! Каква работа имате с тия фанатизирани момчета? Киселият фанатик се беше изправил зад дясното му рамо, ухиленият - зад лявото: като стоящите зад Завоевателя Шахабедин паша и Заганос паша... Единствено се различаваха по това, че Мехмед II е бил по-млад от везирите си, а професорът беше доста по-възрастен от двамата си съратници.

- Честно, Мющак, много бях изненадан, че този главен комисар разпитваше за Мурад II и Завоевателя. Вместо да разследва убийството на Нюзхет, той си блъска ума със смъртта на султаните. Като че ли е историк, а не полицай... - погледна ме обвиняващо. - Отделен въпрос е откъде има такава информация. Дали някой не го насочва?

Някой? Сиреч аз... Искаше да каже какво толкова разказа на тези двамата, та търсят връзка между престъплението и Завоевателя. Веднага прибягнах към тактиката на мама - ни чул, ни видял.

- Знам ли... И мен питаха - и млъкнах, сякаш се замислях. - Да не би да смятат,че между убийството на Нюзхет и Завоевателя има някаква връзка?