Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 77

Въпреки че любопитствах какво е станало в кабинета, не се забързах. Но какво можеше да е станало? След като тази сутрин нямах загуба на памет, едва ли съм убил още някого. Явно някой от чистачите е забравил вратата отворена, след като е приключил с работата си, както направих аз, след като свърших в апартамента на Нюзхет. И все пак любопитството продължи да ме човърка, докато стигнах до кабинета си.

Леко бутнах вратата и предпазливо влязох. За щастие на стола не ме очакваше труп. Току да си поема облекчено дъх, за-белязах разпилените по бюрото ми книжа. Ето това никога не бих направил. Никога не бих излязъл, оставяйки бъркотия по бюрото. Ядосан, тръгнах към средата на стаята. Не само бюрото, всички чекмеджета бяха изпразнени, папките бяха разхвърляни. Нямаше съмнение, че някой е търсил нещо в кабинета ми. Кой обаче? Настръхнах от страх. Блъсналият ме преди малко... Значи, не е бързал, а е бягал панически да не видя лицето му... Щом не е искал да го видя, значи, го познавам? Може и Рамиз да беше в играта. Полицаите са му платили.

„Я провери кабинета на професор Мющак, дали ще открием улики за убийството на Нюзхет?“

Не, драги, ако полицаите искаха да претърсват, сами биха го направили. А и Рамиз да пренебрегне стогодишните ни правила... Погледът ми попадна върху отворените върху бюрото ми папки. Това пък какво е ? Последната ми грижливо изпипана разработка... Тезата върху „Указът за братоубийство“ на Завоевателя, за която Нюзхет каза по телефона „безупречна работа“. Fratricide... Отново султан, отново смърт... Какво търсят тези хора? Какво искат от мен? Хвърлих чантата на стола, приближих се до отворената папка и се зачетох в писания преди години текст.

„За да се възприеме правилно смисълът на казаното от султан Мехмед Завоевателя - един от законните владетели на Османската империя - относно братоубийството, е задължително да се проследят взаимоотношенията в имперската династия, владяла преди това тази територия. Традиция е било както при хетите, така и в Римската империя да се лее братска кръв при периодично разгарящите се борби за трона...“

Да, тази теза беше банална, публикувана по списания и разисквана на конференции. Нямаше нищо скрито-покрито. Ако бяха поискали, с удоволствие бих им предоставил един екземпляр. Всъщност в компютъра ми... Тогава забелязах синеещия се дисплей. Написаното в отворената папка ми се набиваше в очите като черни петна по снега. Шазие винаги ме предупреждаваше да сложа код на компютъра, та никой да не може да влезе... Но нямаше причина да го правя, не бях - поне до снощи - човек, криещ нещо, аз съм учен, историк... Може ли да крие тайни човек, който ги разгадава?

Приближих до монитора, пишеше: „През януари 1448 г. робинята Гюлбахар роди син на Мехмед II, наречен по-късно Завоевателя. На детето беше дадено името на великия владетел Баязид, чиято чест не беше накърнена въпреки поражението му от армията на Тимур: Баязид II. Същият принц щеше да се възкачи на трона след смъртта на Завоевателя.“ Опа, сега откъде изскочи Баязид II? И защо? Връзката със султан Мехмед Завоевателя... Или искаха да ме сплашат?