Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 71

- За Завоевателя ли? - опитах се да налучкам. - Както знаете, Завоевателя е бил и поет. Писал е стихове под псевдонима Авни - стигнах дотам, че да издекламирам два стиха от Авни -„Твоя е пролятата по земята от меча ми кръв / Всяка капка, едва достигнала устата ми, е твоята душа“.

Нищо не разбраха; умът им беше не в стихотворението на Завоевателя, а в статията от списанието.

- Много красиво - каза вежливо главният комисар, без да ми позволи да сменя темата. - Много ни хареса, обаче статията, която е чела госпожа Нюзхет, беше свързана с Достоевски.

Отново го приех уж естествено.

- Достоевски... Възможно е, Нюзхет беше запалена по Достоевски. Най-вече по „Идиот“...

Невзат сигурно вече се изнервяше от спокойствието ми.

- Но статията беше посветена на отцеубийството.

За да се покажа сведущ по темата, веднага изстрелях:

- „Братя Карамазови“... Нали знаете, че там става дума за отцеубийство...

- Не - категорично поклати глава Невзат. - Въпросната статия изследва Достоевски. Не само „Братя Карамазови“, а всички произведения и личността на Достоевски... А авторът и е Фройд...

Вече беше време да се изненадам.

- Добре, но какво връзка има всичко това с убийството на Нюзхет?

Невзат замълча и се замисли, сякаш търсейки подходящите думи.

- Дали не трябва да се мисли в тази насока? Достоевски и отцеубийство... Завоевателя и отцеубийство...

Налагаше се да бъда по-изненадан, направих го.

- Но въз основа на какво правите този паралел?

- Сред страниците на статията имаше листче. На него пишеше: Patricide, Filicide, Fratricide. Тези думи значели отцеубийство, детеубийство и братоубийство...

Кимнах за потвърждение. Невзат посочи книгата на Бабин-гер на бюрото.

- Освен това по някои страници на това изследване имаше отметки.

Сега вече наистина бях изумен, защото нищо подобно не бях забелязал... Може би понеже не прелистих книгата... Или защото в същото време иззвъня телефонът на Нюзхет... Не, както в паниката не съм забелязал огърлицата на шията и, оставил съм вратата отворена, при положение че съм искал да я затворя, така не съм забелязал и отметките.

- Да, госпожа Нюзхет беше отбелязала някои страници. Там, където става дума за отношенията между Завоевателя и баща му Мурад II. За раждането на Завоевателя и по-големите му братя Ахмед и Алаедин Али... Всъщност не е имал никакъв шанс да стане султан. Но поради странно стечение на обстоятелствата шансът го спохожда след смъртта на двамата му братя. А доста многозначително е и убийството на Алаедин Али при заговор...

Невероятно, този комисар сякаш четеше мислите ми и веднага ги изказваше.

- Заблуждавате се - прекъснах го. - Разбрах мисълта ви. Обаче грешите... Мехмед II не е убил баща си. И няма никакво отношение към смъртта на братята си Ахмед и Алаедин. Много грозна теория на конспирацията би било свързването на Завоевателя със смъртта на братята му...

Полицаят историк не се предаде веднага:

- Аз също съм чел нещо за този период. Управлението на Мурад II е доста сложно. В двореца се борят две групировки. Привържениците на Чандарлъ и на Саруджа паша... Управляващите от тюркско и от християнско потекло... Точно тогава християните убиват сина на тюркската принцеса Алаедин Али с цел да поставят на мястото му младия принц, за чиято майка се говори, че не е от мюсюлмански род, не е ли така?