Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 37

Султан Мурад Хан обаче е имал възможност да се вгледа достатъчно в лицето на третия принц, Мехмед, след раждането му. Сигурно майката Хюма, наблюдаваща как султанът гледа бебето, е забравила родилните мъки и е била много горда... Да родиш принц на султана... Въпреки че си наложница, да му родиш син... Наложница ли? Ето ти още една главоблъсканица...

Според някои майката на Завоевателя, дъщерята на Исфен-дияр бей, госпожа Хюма, носела истинска турска кръв... Според други е дъщеря на роб. В един вакъфски нотариален акт се споменава „дъщерята на Абдула“. Това име обикновено се дава на сменилите вярата си роби. Всички спорове са породени от липсата на името на жената в какъвто и да било документ и не само в документ, дори върху надгробна плоча. Това обаче не означава, че щом липсва, трябва да подминем факта на съществуването и. Тук има по-важен проблем. Липсата на името на жената върху надгробна плоча предизвиква заключението, че майката на Завоевателя е наложница, която произхожда от видни кръгове и може да засенчи авторитета на великия владетел. Тахир Хакъ казваше притеснен, подръпвайки с дългите си пръсти посивяващата си рядка брадица: „Не бива да чоплим този въпрос. Османската империя не е държава на една раса. Не се бъркайте, не ровичкайте...“

Нито съм се бъркал, нито съм чоплил, нито съм ровичкал... Стигаше ми да си пробвам перото в Указа за братоубийство, без да провокирам нови дискусии за произхода на майката на великия ни владетел. Майчиният му произход... Заради това ли Мурад не е допуснал до себе си принц Мехмед?... Ако е вярно, че Хюма Хатун е била наложница и вечният любимец Алаедин Али е роден от Хатидже Хатун, дъщеря на туркменски бей... Заради това ли Мурад не е хранил топли чувства към Мехмед? А и геройството, проявено от Алаедин Али в похода срещу кара-манския владетел Ибрахим... Спечелил възхищението не само на баща си, но и на всички воини, размахвали меч по бойните полета с кураж, ум и бойни умения. Всички съвестни историци говореха за огромния му принос за победата над караманския бей. Тази храброст вероятно би показал и Мехмед, но е бил само на единайсет години. И все пак, ако баща му беше казал: „Хайде принце, запаши меча и яхни коня“, щеше да изпълни заповедта, без да му мигне окото и дори с огромно желание, но никой не го е призовал на война... Добре де, а как му се е отразила изключителната привързаност към батко му Алаедин? Дали е ревнувал? Дори да не е, дали обкръжаващите го наставници и паши не са подклаждали огъня, подхвърляйки: „Не са справедливи с Вас, а точно на Вас подхожда заради познанията, ума и смелостта Ви да оглавите Великата държава...“?

Дали не е така? По времето на Мурад в двореца имало две фракции... Безмилостна вражда между мощния везир Заганос, паша с турско потекло като Халил Чандарл, и дворцовите велможи като Шахабетин паша... За дете, което още не е влязло дори в пубертета, е било много трудно да понесе товар, тежък дори за държавните мъже. Дали това не е отдалечило Мехмед от баща му? Може би, но първото отдръпване е дошло от баща му. Защото след няколкото прекарани в харема на одринския дворец години Мехмед е бил изпратен в Амасия. В това няма зла умисъл. Такава е била традицията. Амасия е сред градовете, където принцовете са били пращани на обучение.