Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 39

„Какво чакате? Оня османец превъртя и остави престола на едно момченце. И прекарва дните си в ядене и пиене с танцьорки. Оттегли се от властта. Сега ни е паднало.“

Кръстоносците в унгарско-сръбския съюз започнали подготовка, без да губят време. И докато от мирния договор били изминали само няколко месеца, тръгнали на поход към Одрин. Това щяло да подрони все още липсващия авторитет на седмия османски султан Мехмед II. А противящият се срещу възкачването на трона на новия султан везир Чандарлъ веднага призовал Мурад в Одрин за поемане на властта. Какво да прави Мурад, положението било сериозно. Отзовал се на призива. А всъщност младият султан бил напълно уверен в себе си. Казал: „Не безпокойте баща ми, аз мога да се справя с маджарските неверници.“ Обаче везирът не му обърнал внимание, а Мурад не можел да не послуша предания си везир. Запасал ятагана, яхнал коня и повел войската. Есента на същата година кръстоносците били разбити при Варна. Била невиждана победа. Успехът на османците, утвърждаващ присъствието им в Европа, обаче сринал уважението към младия султан. И макар че Мурад след победата не се върнал на трона, вече не можело да става дума за авторитета на сина му Мехмед. Това първо царуване на нещастното момче падишах щяло да продължи само две години. Мурад II не издържал на интригите на везира и настояването му, седнал втори път на трона и Мехмед II, без да има вина, нито грешка, камо ли грях, като победен бил изпратен отново в Маниса.

„Този тип Чандарлъ ни изигра лоша шега.“

Как ли това събитие се е отразило на амбициозния, настойчив, неустрашим млад принц? Дали тотално го е откъснало от баща му? Дали това отдалечаване превръща човека в убиец? Убиец... Но вече не е било възможно да седне на трона преди смъртта на баща си. А ако баща му не беше умрял навреме, то току-що роденият му брат Ахмед... Как бързо растат децата. Особено роденият от дъщерята на турски бей знатен принц... Или ако везирът е размътил ума на баща му с нещо като „Малкият принц е по-достоен за трона, господарю“? И ако предположим, че принцът е искал да игнорира не само мнението на баща си, но и установения ред... Пак стигаме до престъплението... До великия проект на Нюзхет!

„С тази си блестяща теза проф. д-р Нюзхет Йозген отново събира овациите на международната научна общност и чертае нов път в погледа ни към историята...“

Не, господа, няма друга версия. Завоевателя не е убил баща си. На острова, където се оттеглил, Мурад е загинал не от отровено вино, а от естествена смърт... Онази жена ви насилва да вярвате, че въображението и е действителност. Не, Завоевателя няма нищо общо с Достоевски. И тъй като писателят не е имал възможността да прочете каквото и да било изследване, е изключено да се вдъхнови от мисълта за отцеубийство. Всъщност панславистът Достоевски изобщо не се е възхищавал на Завоевателя. И тази разработка на Нюзхет, неуспяла да докаже, че великият владетел е бил отцеубиец, е останала недовършена... Да, този проект е вече невалиден... Защото е изял главата на създателя си... Естествено, тезата за историческото престъпление е била причина за извършването на друго престъпление. Да, вашият слуга Мющак Серхазин е убил напусналата го преди двайсет и една години любима... Убил е едничката владетелка на ума и сърцето си с нож за писма...