Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 35

- Студът предизвиква уриниране - веднага обясни присъствието си. - Лошо е да ти е студено, нали...

Нямах намерение да обсъждам влиянието на снежното време върху мъжкия полов орган.

- Приятна вечер - отговорих и припряно излязох. Възможно най-бързо тръгнах срещу вятъра към ръба на борда. Веднага извадих от джоба стиснатия в ръка още на излизане от тоалетната нож за писма и го запратих в тъмните морски води, след него и сапуна с дъх на виолетки... От воя на вятъра дори не чух плясъка им във водата, но вече бях щастлив, че съм видял с очите си изчезването на уликите. Не мога да опиша какъв товар ми падна от плещите и колко се успокоих.

„Как ще ме обвините в убийство, господин съдия, като дори няма оръдие на престъплението?“

Повече не можех да остана вън, служителят вече бързаше подире ми... Тръгнах към вратата на салона. Когато отново се върнах в топлата цивилизация, забелязах, че просякинята беше изчезнала по загадъчен начин... Вероятно изпълнила задължението си, се беше оттеглила на предишното място и спеше в очакване на нови пътници. Това не ме притесняваше, да спи колкото си иска.

Успокоен, седнах отново на мястото си до прозореца. Загледах се в бурното море. Опитах се да си представя как сребърният нож за писма и носещият аромата на любимата ми сапун падат към дъното сред плискащите се вълни, но не успях. Вдигнах поглед и видях отдалечаващите се светлини на двореца „Топкапъ“. Дворецът, построен в Константинопол от родения в Одрин принц... Роденото в Одрин момче щеше да направи чудо след близо двайсет и една години и да промени изцяло съдбата на един град. А с нея и собствената си... Всичко беше станало за двайсет и една години... Двайсет и една... Времето, през което бях разделен от Нюзхет... Ето, само за този период Завоевателя е превърнал наследената от баща си държава в могъща империя. Нека отдадем заслуженото и на Нюзхет; докато беше асистент в Истанбул, благодарение на великолепната си стратегия беше станала един от най-известните световни професори по история. Съдбата и на двамата се беше променила от един град в друг... От Одрин в Константинопол и от Истанбул в Чикаго... Но Нюзхет нямаше да остане в Чикаго, също както Завоевателя не беше останал в Константинопол.... С новия си проект щеше да постигне още един грандиозен успех: Завоевателя и отцеубийството...