Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 33

„Характерът не се променя до смъртта - казваше майка ми, Бог да я прости. - Семейното възпитание, средата, образованието, всичко е временно. Човешката същност не се променя.“ Добре, да предположим, че убитата от мен тази вечер жена си е останала същата, но това не доказва, че би разработвала теза за отцеубийство, извършено от Завоевателя. Прав си, сякаш кимна с глава Тахир Хакъ.

„Обобщението обикновено е грешен метод.“

Нюзхет познаваше добре поне колкото мен османската история... Нямаше нужда да се търси под вола теле. Естествено, някои принцове са се опълчвали срещу бащите си, воювали са с тях, но нашият Завоевател не го е направил. Той някак си ми стана близък... Не само на мен, на нас...

„Не се опитвайте да отнемете и това от този смазан народ, жаден за успехи, гърчещ се под чувството за вина.“

Тези думи не са мои, а на общия ни професор Тахир Хакъ. Това е коментарът му за анализа ми на Указа за братоубийство.

„Всеки народ си има героите, с които трябва да се гордее. Не бива да ги отнемаме от горките хорица.“

Но нямах намерение да отнемам който и да било султан от когото и да било. И понеже се безпокоях, че отдавна не съм разработвал каквото и да било и това се говореше в кулоарите на университета, реших да опиша любимия ми период на

Завоевателя с мисълта, че вече е време да се захвана с нещо, започвайки от тази историческа заповед. Обаче Нюзхет, как-то вече се разбра, не приличаше на мен и след раздялата ни подготви десетки разработки и статии, без да засвидетелства и най-малко уважение към националните ни ценности. Заради това Завоевателя и отцеубийството...

Пак стигнахме до същото. Не, драги ми, Нюзхет не е способна на това... Понеже Завоевателя никога не би посегнал на баща си. А и не е било нужно... Защото баща му Мурад II е бил уморен от войни, отегчен от интриги и съсипан от мъка по любимия си син Алаедин Али, загинал млад в резултат на заговор. Заради това е поискал: „Да се оттегля за известно време от управлението насаме, да се успокоя и отпочина.“

Сиреч Мурад II сам е преотстъпил трона, завладян с толкова убийства, на сина си... Може да се попита какво още би направил. Но от толкова голяма челяд Всевишният е допуснал оживяването единствено на Мехмед II. Онова дете, което впоследствие се превръща в Завоевателя... И кой знае защо, въпреки че Мурад II му дал бащиното си име, по никакъв начин не го причислил към любимите си принцове...

- Аллах да пази челядта ви... - прекъсна размислите ми за завоювалия този град и баща му един глас.

- Аллах да превърне в злато всичко в ръцете ви.

Насреща ми се беше изправила с протегната дясна ръка млада жена с хитро святкащи под дрипите очи. Кога ли беше влязла? Нали бях огледал салона, нали очите ми бяха все във вратите... Може би е спала на някоя пейка или се е крила някъде, за да не я изхвърлят служителите. Като видя изненаданото ми изражение, сигурно помисли, че казаното досега не е достатъчно, та разнообрази молитвите: