Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 31

Не личеше някой да се интересува от мен. Можех да сложа точка, като изляза тихо навън и изхвърля в морето онзи остър нож на убийството и носещия отпечатъците ми сапун с мирис на виолетки, без някой да ме забележи. Но не още, опасно би било да излизам вън, едва спасил се от студа. Трябваше да изчакам пътниците да се успокоят, да забравят останалите и да потънат в доволство...

Гледах навън, докато корабчето напусна пристанището и се плъзна по все повече вълнуващото се море. Отдясно се простираха бреговете на историческия полуостров, обсипани с кораби. Може би там чакаше пътниците, които да превози до отсрещния бряг, сестрата на нашето корабче, изтънчен градски параход, привързан в пристанището на Еминьоню, устояващ на вълните, предпазвайки изящната си конструкция. Малко по-нататък ферибот, приключил днешната си служба, се готвеше да заспи, ако му позволи нарастващото морско бучене. Доста по-далеч от него, близо до Сарайбурну, беше пуснал котва огромен пътнически параход... На борда му пишеше „Freedom“. Свобода! Да скоча сега на този параход и да се отърва от тази снежна вечер, от това кърваво проклятие, от страха и чувството за вина... Възможно ли беше? Още на първото пристанище щяха да ми щракнат белезниците... А и бягството не означаваше ли да понеса със себе си проблемите, грижите и страховете си? И все пак ми се искаше... В края на гигантското бяло туловище на парахода, който нямаше да ме отведе до свободата, забелязах суша. Наситена светлина... И зад нея - първият хълм на Истанбул в цялото си величие... Устояващи на вятъра сред дърветата крепостни стени, кубета, кули, покриви... Дворецът „Топкапъ“, който почти четиристотин години е бил дом на османската династия... Новият владетелски дворец, както са го наричали... Познавах като петте си пръста всяка негова врата, всеки двор, всеки павилион, всяка стая, банята, готварницата, яхъра и фурната, любим терен на османските историци... И свещена територия за мен с двояк смисъл...