Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 301

Нюзхет беше права и за друго. Че никога няма да я забравя. С удоволствие щях да продължа да живея с призрака и, с който бездруго бях свикнал от двайсет и една години. Имаше ли значение, че повече няма да се видим, след като прекараните с Нюзхет незабравими мигове ми стигаха, та и оставаха... Единствено съжалявах, че не можах да изпълня последната и воля. Да, тялото и не беше изгорено. Поради много проста причина... В нашата страна няма крематориуми. Трябваше да отидем някъде в Европа, но Сезгин не се съгласи. „Всяка коза за свой крак, господин Мющак... Какво ще си кажат съседите“, рече и се измъкна от отговорност. А аз винаги съм помнил завета на младата Нюзхет: „Когато умра, посадете виолетки на гроба ми... Разноцветни виолетки.“ Може би заради това много не упорствах да се изпълни последното и завещание. Така засадих морави виолетки на гроба и в Еюб. Все още не са поникнали, но ей сега, щом се стопли, ще се изпълни желанието на старата ми любов. И все пак нещо липсваше... Затова днес дойдох на нос Дил... Щом не мога праха и, поне любимите и виолетки да разпилея в морето...

А Сезгин нямал връзка с убийството. Поне не пряка. Отношенията му с Фазилет датирали отдавна. Още преди тя да се омъжи. Това била и причината да се върне от селото на мъжа си - позната история... Но Сезгин никога не я оценил... Дори като любовница не значела нищо за него, горкичката. Някаква женска, с която да задоволява мъжките си страсти... А може точно заради това, от омраза към Сезгин е убила Нюзхет? Може би не само за пари, а за отмъщение да е забила в лебедовата шия на султанката ми ножа за писма с туграта на Завоевателя на дръжката...

Онзи сребърен нож за писма с туграта на Завоевателя на дръжката не беше като моя. Нюзхет го беше донесла от дома си в Америка също както и „Рубинените очи“. Откъде знам ли? Защото моят нож изскочи от чекмеджето в кухнята. Засрамена, стрина Кадифе си призна, че го ползвала като отварачка за консерви. Толкова уплашена изглеждаше, че дори не се разсърдих...

Акън оздравя. И веднага разказа случилото се. Нюзхет се отказала от проекта... „Дори да докажем, че султан Мехмед Завоевателя е бил отровен, няма как да разберем кой го е поръчал“, казала. Отхвърлила предложенията на Акън. С незаконните разкопки на майстор Хасан това няма да стане, отсякла. „Май нещо се беше уплашила“, добави бившият ми асистент... Смятам, че вечерята с Тахир Хакъ и мен е била замислена като прощална. Защото възнамерявала да се върне в Чикаго. „Знаеш ли защо ме беше поканила?“, попитах. Не знаеше, но често ме споменавала при съвместната им работа. „Като че ли още ви обичаше“, добави с насълзени очи.

Що се отнася до отравянето на Завоевателя, въпросът приключи със смъртта на старата ми любов. За добро или лошо - не знам, но мисля, че загадката няма да се разреши, докато не се намери амбициозен и може би смел като Нюзхет историк.

1

В Турция блоковете са наименувани на собственика или на предприемача. - Б. пр.