Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 284

Четин отново беше въодушевен, липсваха му единствено еничарската военна музика и османското знаме в червено и зелено...

- Значи заради това е заслужила смъртта си?

Въпросът ми му подейства като студен душ. Застина, по заснежената улица не се чуваше нищо друго освен слабия вой на вятъра.

- Казах ли това, професоре?

Държеше се агресивно, а не отбранително. Но не се впечатлих. А и можех да бъда по-смел, тъй като приближавахме булеварда.

- Няма значение какво си казал. Отговори ми на въпроса. Затова ли уби Нюзхет?

Направо подскочи.

- Да я убия? Недейте, професоре, никого не съм убил.

Вече ми беше писнало от лъжите му.

- Не сам, разбира се, заедно с двамата ти приятели...

- Сибел и Ерол ли?

Колко беше приятно да го видя как се гърчи.

- Че кой друг? - продължих. - Сигурно Сибел е почукала на вратата... Нали е момиче, Нюзхет не би се усъмнила...

- Не е вярно, професоре... Когато госпожа Нюзхет е била убита, ние... Бяхме разделени със Сибел. Връзката ни беше приключила - едрото му тяло изглеждаше тъжно на пустата улица. Опита да се усмихне на лъжата си, но не успя. - Както виждате, не само вие сте изоставен...

Явно любовното приключение на този грозен младеж беше завършило с разочарование като моето, а може би и по-зле. Изказах първата хрумнала ми вероятност:

- С Ерол ли?

- Не зная - реши да приключи въпроса. Но понеже бях засегнал болното му място, реши да продължи: - Не съм сигурен. Онази вечер ги проследих - погледна ме в очите и подчерта: -Да, тайно ги проследих.

Изобщо не ми пукаше за любовните му терзания. Трябваха ми доказателства, че е убиец.

- Коя вечер имаш предвид?

- Когато е била убита госпожа Нюзхет... И тримата бяхме на „Таксим“. В библиотеката „Ататюрк“. Имаше семинар на тема „Инфлацията по времето на Завоевателя“. Тръгнаха си заедно. Аз ги последвах. Отидоха в дома на Ерол. Влязох в интернет кафето и часове наред чаках Сибел да излезе. Чаках любимото си момиче да излезе от дома на най-близкия ми приятел. Не излезе, наближаваше полунощ. Ще речете, че това нищо не доказва, но явно и преди е оставала при Ерол. Но я питайте мен. Беше най-близкият ми приятел.

Ей това беше истинска изненада. Човекът, който набежда-вах в убийство, твърдеше, че по време на убийството, побъркан от ревност, е следял любимата си. Навярно лъжеше. Вероятно тримата убийци са намислили този сценарий... Това беше най-логичното предположение. Но един момент... Нали Сибел каза, че ще търси помощ от Акън, за да замине в чужбина? Не се ли тревожеше за Акън именно заради това? Умореното ми съзнание тотално се обърка. Да не би Четин да казваше истината? Дали заради това беше толкова ядосан в колата? Дали беше ис-крен? И сякаш прочел мислите ми, промърмори обнадеждено: