Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 285

- Можете да попитате собствениците на кафенето... Кафе „Аватар“, точно срещу дома на Ерол... Собственикът е плешив... Дебеланко, който не си вижда краката от бирения корем... Доста поприказвахме онази вечер, сигурно ме помни... Ако го попитате, ще потвърди думите ми...

Ето че имаше и свидетел, но за да се убедя окончателно, трябваше да задам още един въпрос:

- Защо удари Акън? В дома на професор Тахир. Заради онзи проект ли?

По лицето му пак се появи уплахата като при фаровете на фолксвагена.

- Нали разбрахте? - кимна. - Не е заради проекта. Щеше да помогне на Сибел да замине в чужбина... Не съм сигурен, но вероятно Сибел му е казала, че ме напуска. Знаете, че съм раздразнителен... Може да му е казала: „Трябва да напусна Турция, за да се отърва от оня ненормалник.“ Не понесох подигравателните приказки и погледи на Акън и му забих един. Разбира се, бях раздразнен и от историята със Завоевателя, но истинската причина беше отмъкването на Сибел далеч от мен...

Толкова добре познавах безпомощния израз по лицето му, покрусата, присъща единствено на гърчещите се от мъка хора. Не, не лъжеше. Не беше убил нито Нюзхет, нито професор Тахир. Вероятно беше безпомощен като мен, но категорично не беше убиец. Хубаво, но кой тогава беше убил изоставилата ме преди двайсет и една години моя бивша любима? След като нямаше повече заподозрени... Или?.. Мисълта за това вече за-тормозяваше ума ми.

47

„Мющак уби покоя

Когато влязох вкъщи, главата още ме болеше. След като се отървах от Четин, сякаш всичко наоколо ми се завъртя: дърветата, тъмните прозорци на домовете, колите, замръзналите локви, провисналите от покривите висулки, покрилият всичко сняг, че дори и силният вятър... Чувствах се като в гигантски калейдоскоп с познати лица, познати предмети и познати думи. Замръзналият син поглед на Нюзхет, безжизненият труп на Тахир Хакъ, тайната, която криеше Шазие, безпомощността на Акън, приятелството на Теоман, лъжите на Четин, предателството на Ерол, страстта на Сибел, мошеничеството на Мансур, омразата на Яъз, лукавството на майстор Хасан, чистосърдечието на Сезгин, алчността на Адем, кръшността на Фазилет, предаността на стрина Кадифе, изненадата на Хюсеин и дори гневът на хлевоустия шофьор, който днес ме руга насред булеварда в Шишли... И естествено познавачът на хората, главен комисар Невзат, усмихнатата Зейнеп и перкото Али... И онази знаменита статия на Фройд: Достоевски и отцеубийството... Patricide, Filicide, Fratricide... Отцеубийство, детеубийство, братоубийство... Кървава традиция, която османците са наследили от Рим, римляните от хетите, а хетите Бог знае от коя тиранична династия... И ревнивият съпруг... „Кройцерова-та соната “ на Толстой... И камата дамаскиня, забита в мекото женско тяло... И ревнивият влюбен Мющак... Сребърен нож за писма, забит в лебедовата шия на старата му любов, плаващ през тъмното море кораб, страхливец, опитващ се да изхвърли от джоба си в тъмното море оръдието на убийството, дворецът „Топкапъ“ в мъглата... И наследеният от баща ми пистолет