Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 276
Ахмед Юмит
Възможно най-невинният и логичен въпрос на света. Всъщност бях сигурен, че Тахир Хакъ е скрил информация и от мен. Не бях сигурен единствено дали лично е замесен в престъплението. Поради това не исках да споделям съмненията си с Невзат.
- Прав сте - казах, криейки за пореден път истинските си мисли. - Обаче Тахир Хакъ не беше много във възторг от Нюзхет...
- Заради разликата в гледните точки ли?
Естествено, никой въпрос на проницателния полицай не беше напразен, щеше да стигне до причините за убийството на Нюзхет и да попита дали професорът няма пръст в него. Но дори да беше така, нямаше да го чуе от мен. Никой не можеше да иска от мен да предам мъртвия си учител. Добре, но това не беше ли предателство спрямо мъртвата ми любима? Не, драги ми, аз не бях причина за смъртта на Нюзхет, та да я предавам. Ако Невзат искаше да намери виновника, трябваше да залови онзи психопат Четин. Само така можеше да разреши загадката.
- Не - добавих нова измислица към предишните. - Професор Тахир не харесваше Нюзхет като личност... Смяташе я за прекалено амбициозна. Според него тя беше готова на всичко заради интересите си.
- А може и да се е ядосвал, че ви е напуснала.
Мълчалият доста време Али започваше да чопли раната...
- Не мисля, професорът не се бъркаше в личния живот... Непрекъснато ме съветваше да я забравя. Казваше, че, вместо да я мразя, трябва да се опитам да я разбера.
- Ами професионалната завист... - веднъж започнали, тези полицаи нямаше скоро да приключат. - Не е ли възможно? Помислете, че студентът ви е по-добър историк от вас. Ученикът надминава учителя си...
Гласът на Зейнеп сложи край на играта на нерви между мен и чевръстите полицаи.
- Това ли е кинжалът на Тахир Хакъ?
Между палеца и показалеца си държеше позлатен кинжал.
- Да, подарък от един ирански професор...
Невзат, разглеждащ любопитно поетия от нея кинжал, промърмори изненадано, сякаш на себе си:
- Защо човек като Тахир Хакъ би държал на бюрото си такова оръжие?
Това вече беше прекалено.
- Оръжие ли? Я не преувеличавайте... Професорът го ползваше като нож за писма.
Невзат изправи гръб, леко отметна глава и промърмори нещо, от което се вцепених.
- Не подценявайте ножовете за писма, знаете ли колко убити с това уж невинно оръжие сме виждали? А забитото в шията на госпожа Нюзхет острие преспокойно би могло да бъде нож за писма.
46
„Забитото в шията на госпожа Нюзхет острие преспокойно би могло да бъде нож за писма.“ Докато стигнах до нашата улица, думите на главен комисар Невзат все ме човъркаха. Дали пък не знаеше нещо? Дали не искаше да каже знаем, че си изхвърлил в морето ножа за писма? Че откъде? Ами ако Адем Дилли си беше променил мнението и беше им разказал всичко? Защо да го прави? Не, не би доносничел онзи хитрец, дето окото му е все в парите, поне не засега, след като не съм отказал да платя. Защо тогава този полицай, през чиято глава какво ли не е минало, каза това? Случайно ли беше? Не, не беше случайно, ами плод на глупостта ми... Нали аз подхвърлих израза „нож за писма“? А и ако се съмняваха в мен, защо да проучват Четин? Дори Невзат беше почти сигурен, че престъплението е извършено от онзи сипаничав младеж... Надявам се да го пипнат онова чудовище, та всички да си отдъхнем...
