Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 269

- Сам ли живееше? - попита Невзат, изкачвайки заедно с мен широките зелени стъпала. - Нямаше ли някой роднина при него?

- Не... Преди две години почина съпругата му. Госпожа Бе-рин... Нямаха деца. Студентите му бяха деца... Професор Тахир много обичаше работата си... Тя беше целият му живот. На тия години изобщо не го мързеше, непрекъснато тичаше от лекция на лекция, от семинар на семинар. Както знаете, и днес до обед бяхме заедно - и в паметта ми изникна лицето на Тахир Хакъ. Носът ми пламна, буцата пак заседна в гърлото ми. Опитах се да спра сълзите. - Да, веднъж каза - изсекнах се и продължих: - „Смъртта иде, Мющак, усещам го. Дай Боже, да ме завари накрак, да дойде неусетно през нощта. Без да я усетя...“, но не би искал такава смърт - гласът ми затрепери. Не успях да се сдържа повече, сълзите рукнаха от само себе си. Не различавах и стъпалото пред мен. Голям мъж, а се облегнах на перилата и захлипах неудържимо... Разбралият състоянието ми главен комисар на криминалния отдел спря до мен и изчака да се успокоя. Когато сълзите намаляха и душата ми се поуспокои, протегна носна кърпичка.

- Вземете, използвайте я.

Никакви утешения, никакви празнословия от типа „не се съсипвайте напразно“ - само това.

- Трябва да ви предупредя - добави, докато се бършех. -Вероятно гледката горе няма да е приятна... Ако искате, изчакайте ме тук...

- Не, искам да дойда.

Когато стигнахме до апартамента, вратата беше открехната. Вероятно така я беше оставил бързият Али, изкачил стълбите тичешком, въпреки че бяхме дошли с една кола, обаче един помощник-комисар от първия пристигнал на мястото екип беше казал на Невзат по телефона, че така са я заварили. Също както преди две вечери у Нюзхет...

На влизане ме посрещна познат мирис. Остра смесица от портокал и грейпфрут... Госпожа Берин беше родом от Мер-син... Правеше великолепно сладко от грейпфрут; по традиция всяка година ми даваше по бурканче. Изобщо не обичам грейпфрут, но го вземах да не я обидя. Шазие също не го искаше, от захарта се пълнеело, да не говорим за целулита на бедрата... Но стрина Кадифе го обожаваше... Дойдеше ли сезонът на сладката, не забравяше да ми напомни: „Нали пак ще донесете сладко от грейпфрут, господин Мющак?“ Лека и пръст на госпожа Берин, но ароматът на приготвяното от нея сладко от години витаеше в дома.