Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 262

Изпих и последната капка вода от чашата. Невзат изсипа останалата в шишето вода до половината на чашата ми, която бях пресушил като героя от приказката, който носел месо до пръсване и вода до спукване. Само и само да продължа разказа си.

Благодарих и подех отново историята за тази неочаквана смърт, вероятно най-загадъчното събитие в османската история.

- Походът на тръгналата от столицата войска приключил на Султанската ливада. Внезапно, без никаква причина. Бързо, панически била издигната султанската шатра. Вероятно знаете, че това е палатка, наподобяваща османския дворец. Много постройки и учреждения в двореца се помещават в такива шатри. Можем да я наречем походен дворец...

Разпъването на султанската шатра преди достигането на целта разтревожило неимоверно цялата армия - от пашите до еничарите. Какво ставало? Защо прекъснал походът? Последният велик везир на Завоевателя - от рода на Джеляледдин Мевляна, караманецът Мехмед паша - се опитал да успокои неспокойните войници с измислицата, че правят почивка, за да се срещнат навреме с румелийската и анадолската армия и султанът има нужда от покой, но не успял твърде. Защото истината била ужасяваща. Султан Мехмед Завоевателя бил много зле от няколко дни. Започналото със силни коремни болки неразположение се обостряло все повече и повече. Първи се опитал да му помогне персийският лекар Хамидеддин ал Лари. Но колкото и да се стараел, колкото и лекарства да изпробвал, усилията на това светило на медицината не дали резултат. Якуб паша незабавно извикал маестро Якобо да спаси гърчещия се от болки падишах... Юдейският доктор, който освен главен лекар бил и близък приятел на султана, изпаднал в дълбоко отчаяние още като го видял. Казал, че персийският лекар му е дал грешно лекарство, съставките на отварата са запушили червата и нищо повече не може да се направи. За жалост се оказал прав. На 3 май, четвъртък, султан Мехмед Завоевателя издъхнал в ужасни мъки.

Невзат беше присвил очи и наострил слух като ловец, по-душващ плячката. Сякаш се беше върнал повече от петстотин години назад и обикаляше разноцветните османски палатки, пръснати из Царската ливада, да търси убиеца на мощния султан. А може и да си представяше как ще влезе в султанската шатра да разпита присъстващите на инцидента.

- Значи е имало двама доктори... - измърмори. - Те са най-подозрителни.

- Да, двама лекари... Единият от които може би преднамерено е убил Завоевателя. А може и двамата да са невинни и да са се мъчили да спасят султана...

Очите му, проблясващи замислено през примижалите клепачи, изведнъж се вторачиха.

- А може би и двамата са участвали в заговора. Защо не? Не е ли възможно убийците да са подкупили и двамата за по-сигурно?