Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 260

- Добре, ще разкажа, но говорим за четирийсет и девет години живот - казах и придърпах чашата с чай. - Може дълго да продължи.

Търпеливо примига с очи.

- Няма проблем, професоре, имаме време. Али разпитва оттатък крадците на гробници. Зейнеп работи по подарените от вас на жертвата „Рубинени очи“. А ние да поговорим за историята... - погледът му попадна върху празната чаша чай. - Ще поръчаме и още чай.

- Благодаря, не искам чай, но ако може чаша вода...

Наведе се, отвори шкафа на бюрото и извади голямо шише с вода и стъклена чаша. Напълни я с вода и я протегна към мен.

- Заповядайте, да ви е сладко...

Докато отмивах с вода последните остатъци от геврека в гърлото си, той се върна на темата.

- Няма нужда да започвате от самото начало... Знам кога е роден Завоевателя, колко пъти се е възкачвал на трона, как е превзел Константинопол и прочие. Да поговорим за смъртта му... Царската ливада ли казахте? Питам за мястото, където е починал Завоевателя.

Според мен знаеше много добре и останалото. По смисъла на заповедта в сурата Бакара „И изтокът, и западът принадлежат на Аллах“, Завоевателя, който се е мислел за сянката на Аллах на земята, след превземането на Константинопол разширил границите на османската държава както на изток, така и на запад, съзнавайки, че създава империя, претендираща за господство над света след 30 години. Десетки държави, като Сърбия, полуостров Пелопонес, Влахия, остров Митилин, Албания, Евия, Шкодра, Отранто, Източна Анатолия, Амасра, Трапезунд, Крим и Караман, десетки бейлици, стотици градове и войни, продължили с години... Владетел, непризнаващ поражение, човек, непознаващ умора, идеалист, готов на всяка цена да постигне мечтата си... Велика амбиция, породена от завоеванията на Александър Велики, Цезар, монголската империя и мохамеданите... Неговата армия от различни народности, изпращана от граница на граница и от война на война заради неугасващата мечта... Нация от различни религии, езици и раси, подхранваща гигантската бойна машина... Османската империя...

Естествено, Невзат знаеше всичко това. Може би не в такива подробности като мен, но можеше да ги научи от всеки историк, специалист по темата. Но той се интересуваше не само от великия владетел, а искаше да чуе от мен житейската история на необикновения падишах. И колкото се интересуваше от живота на Завоевателя, толкова и от това дали съм убил Нюзхет.

- Да, Текфур или Султан Чаир - повтори, затваряйки про-низително звънящата от влизането ни в кабинета радиостанция. - Защо Завоевателя е отишъл там?

- Заради нов поход, разбира се - оставих полупразната чаша с вода на бюрото. - Но не се знае накъде е възнамерявал да потегли.

Вдигна вежди сякаш изненадан.

- Как така не се знае? Огромна войска от десетки хиляди тръгва от столицата на многодневен поход. Поход, който ще доведе до война... Ако не се знае целта, как се правят приготовления?