Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 258

Приличаше повече на амбициозен учен, изследващ смъртта на историческа личност, отколкото на полицай, опитващ се да разнищи престъпление с неизвестен извършител.

- Става дума за отколешен спор - казах, преди да отхапя от геврека, с който ме почерпи Невзат... - За дискусия, започнала след смъртта на султан Мехмед Завоевателя в местността Султан Чаир...

Леко отметна глава. Сякаш така щеше да ме вижда и разбира по-добре.

- И аз съм чувал такива твърдения...

Бързо сдъвках залъка си.

- Да, заради това са въстанали еничарите... В града започнал метеж. Нападнали еврейския квартал и насекли великия ка-рамански везир Мехмед паша.

Бързо посегнах към чашата чай, за да вкарам в стомаха си полепналите по гърлото ми парченца тесто със сусам.

- Това не знаех - рече Невзат със съжаление. - Нямам много точна информация за историята си.

Докато топлата течност се стичаше към стомаха, оставяйки тръпчив вкус в устата ми, го подкрепих:

- За съжаление е така. Но не бива да забравяме, че въпреки случилото се хипотезата за отравяне все още е само идея. Не е доказано убийството на Завоевателя.

Очите му блеснаха умно.

- Понеже няма нито свидетели, нито улики, нали?

- Точно така... Само едно стихотворение... Намерило място в произведението на историк от онзи период, Ашъкпаша-заде... - и се опитах да си го припомня. - Ако не греша, беше „Кой даде лечебния сироп на хана / Жадно го изпи султанът / Разкъса дробовете му сиропа / И гърлото му изгоря / Защо, попита, докторите ме убиха / Защо душата и дъха ми изгориха. Има още няколко стиха, но не ги помня.

- Защо докторите ме убиха - повтори Невзат. Очите му бяха притворени, лицето изопнато. - Наистина будещи съмнение слова. Добре, а след това, в наши дни, имам предвид преди госпожа Нюзхет, никой ли не повдигна този въпрос? Че Завоевателя може да е бил отровен?..

- Видяхте книгата в дома на Нюзхет от немския историк...

Умният полицай веднага се досети.

- Франц Бабингер...

- Същият... Авторът на „Султан Мехмед Завоевателя и епохата му“... Книгата е издадена за петстотната година от завладяването, през 1953-та. В нея Бабингер пише, че султан Мехмед Завоевателя може да е бил отровен. Ако не ме лъже паметта, има една такава фраза: „Наличието на твърде много врагове и детайлите около смъртта на Завоевателя говорят за вероятно отравяне.“ По-късно, през 1964 г., художникът и музеен деятел Елиф Наджи предлага да се отвори гробът на Завоевателя и да се направи токсикологичен анализ. Известно е, че пресата по онова време проявява голям интерес. Говори се дори, че Абди Ипекчи е провел открито заседание по темата.

Чел съм писаното тогава, мнозина - от музейни директори до тогавашния мюфтия, от журналисти до хора на изкуството -твърдят, че няма пречки за отварянето на гроба. Но после темата се приключва по някакви причини. Понякога са възниквали дребни дискусии, писани са разни текстове, дори и книги, но въпросът повече не дошъл на дневен ред. Но е очевидно, че въпреки опасностите нашата Нюзхет е решила да го възобнови.