Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 250

- Щеше, нали?

Май започваше да се успокоява.

- Определено... Какво друго да направя... И да искам, не бих могъл... - посочих чантата в ръцете си. - Оръжието тук не го ли доказва? Ако бях убил Нюзхет, защо бих носил оръжие за самозащита? Това изобщо не ми е по вкуса...

Да, упоритостта и се сломи и май започна да ми вярва.

- Все пак махни това оръжие... Няма причина убийците да те търсят - усмихна се. - А и си толкова несръчен, че накрая ще се нараниш...

Най-простото беше да се съглася, а и нямаше друг начин да убедя умната си братовчедка. Освен това времето напредваше и след малко трябваше да бъда в железарията на Зейрек.

- Права си - измърморих и се стегнах. - Сто пъти съжалих, че съм взел оръжието... Но какво да правя! Много се уплаших...

43

„Прекрасно било усещането, че хората се боят от теб“

На слизане от таксито снегът беше намалял или почти спрял, но дори това беше достатъчно улицата да се покрие с мека бяла пелена. Заради това шофьорът ме свали в началото и... „Нямам вериги, господине, и не мога да изкача наклона.“ По стръмната улица не светеше нито една лампа, но за щастие мекият отблясък от снега разпръскваше тъмата и правеше невидимото видимо. Докато предпазливо изкачвах наклона, се оглеждах с присвити очи да не пропусна „Яката железария“. Но не само железария, ами и един дюкян нямаше. Сигурно беше по-напред. Плюх си на краката.

Наближавайки ъгъла, внезапно просветна. Фаровете на огромен пътнически автобус. Вероятно идваше откъм джамията „Молла Зейрек“. От бившата Пантократска църква, един от най-величествените храмове на Константинопол... Храмът, в който по време на обсадата се затворил Генадий в знак на протест срещу обединението на православни и католици. Султан Мехмед Завоевателя настоял да го намерят след превземането на града, но не го открили в църквата, понеже бил пленен от еничарите и продаден в робство на богат турчин от Одрин. Младият султан платил многократно повече злато за откуп и направил Генадий православен патриарх. Докато автобусът преминаваше, оставяйки дълбоки следи от гуми в снега, мислех за сложната личност на султан Мехмед Завоевателя. Воин, тичал от поход на поход по време на владичеството си, опитвайки се да превземе света, чувствителен поет, написал великолепни любовни стихове, широко скроен човек, гарантирал законово вероизповеданията на народите в държавата си, султан, дръзнал да направи всичко необходимо за постигането на целта си и интелигентен владетел, събрал в двореца си учените от Изток и Запад. Кой от тях е бил Завоевателя? Може би никой, може би всички. Кое е правил по задължение и кое - за удоволствие? Трудно е да се прецени, сложна личност. Мисля, че това е привлякло и Нюзхет. Многопластовата личност. И не само това, разбира се, сигурно по-важен е бил подходът на изследване в проекта. Да направиш профил на владетел, използвайки психиатрични и исторически методи. Дали беше възможно? Дори да беше, доколко можеше да се доближиш до истината с този подход? Доколкото историята може да разкрие истината за миналото, дотолкова...