Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 22

- Казахте ли нещо?

Застанала на вратата на таксито, високата жена със светло-кестенява коса се взираше любопитно в мен.

- Не, тъкмо щях да се кача...

Жената, възприела като грубост тревогата ми, се отдръпна от вратата в знак да заповядам.

- Благодаря ви - и тъкмо да рипна на освободената от жената задна седалка, ме посрещна киселата физиономия на шофьора с мустаци ала Кларк Гейбъл, с поглед казващ хей, я по-кротко, който попита:

- Накъде, господине?

- Към Каракьой... - измърморих с единия крак в колата, а другия на снега. - Отивам на пристанището.