Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 20

„Чудо би било, ако си припомниш какво си сторил“, казваше Шазие.

Отхвърлих настойчивия поглед на братовчедка си и отново се приближих до Нюзхет. Може би безжизненото и тяло щеше да ми подскаже нещо. Но докато пристъпвах, внезапно усетих нещо странно. Не докато пристъпвах, а докато я гледах, ми изплува истината, която в началото ми се струваше необичайна, но след като размислих, изглеждаше напълно естествена. Това застаряло тяло, тези изцъклени сини очи не принадлежаха на зарязалата ме преди двайсет и една години любима. Насреща ми седеше жена, дошла от друг свят, от друг живот. Цветът на очите беше същият и въпреки че боядисаните в по-тъмно кестеняви коси да си бяха нейните, онзи поглед, в чиято синева потъвах преди години, никога не е бил така чужд. Не познавах този израз. Единствено познавах безмилостно забития в шията нож за писма. Нож за писма... Добре, но чий беше той? Моят или онзи, който подарих на Нюзхет? Че чий да бъде, естествено моят. Едва ли щеше да връща ножа за отваряне на писма от Америка дотук. А може изобщо да не го беше носила там, останал си е тук... Не, нямаше защо да се самонавивам, сигурно аз бях донесъл оръдието на убийството. Обаче не си спомнях нито да съм възнамерявал да взема този остър прибор, нито да съм го слагал в джоба си. Шазие впива черните си очи в моите и шепнейки, обяснява: