Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 23

Леко повдигнатата му дясна вежда се отпусна, погледът му омекна и леко махна с ръка:

- Добре, влизай...

Уплашен да не си промени намерението, се отпуснах на седалката. Шофьорът, наблюдаващ с разбиране паническото ми нахлуване в колата, обясни дружелюбно, сякаш не той се беше начумерил преди малко:

- И аз оттам поемам към къщи.

Затвори вратата и продължи, убеден, че го слушам:

- До няколко часа ще стане поледица... Няма да има работа през нощта.

Последната ми грижа в този момент бяха таксиджийските неволи в снежните нощи, но щеше да прозвучи невъзпитано, ако не отговорех.

- Да, зимата естествено е тежък сезон - опитах да приключа разговора.

Олеле, защо отговорих, че като започна една тирада:

- Господ да е на помощ на бедните. Какво ще правят, ако нямат дърва и въглища?

Майчице, вероятно бях попаднал на бъбрив шофьор и щеше да дрънка безконечно. И по-неприятното - щеше да разпитва кой съм, какъв съм и какво правя тук по това време. Изведнъж проумях, че този срещнат случайно човек е единственият, който може да свидетелства, че съм убил Нюзхет. „Да, господин съдия, взех го от улица „Ханъмефенди“ в Шишли. Да, беше малко мълчалив, но не мязаше на убиец...“ Отклоних поглед от тъмните очи на шофьора, който все още ме наблюдаваше в огледалото, и го обърнах към тихата улица. Не зная дали разбра, но без да проговори повече, потегли. И докато преминавахме улицата сред шума на мъчещите се да се справят с трупащите се по предното стъкло снежинки чистачки и стърже-нето на веригите в снега, аз отново се опитах да преосмисля случилото се този следобед.

Можех да възобновя в паметта си всичко подробно с изключение на онези няколко пропаднали в мрака часа. Следобед беше звъннал телефонът. Какво правех аз? Обядвах. Приготвеното от стрина Кадифе зеле с месо и туршия... Не, отдавна бях привършил обяда. Гладех... Ризите, с които не се справяше стрина Кадифе...

„Чистенето, подреждането и педантизмът стават фиксидея на мъжете със сексуални проблеми“, казваше Шазие.

Не, беше го казала за жените със сексуални проблеми. А с гладенето бях свършил отдавна, може би още преди стомахът ми да смели зелето. Да, когато телефонът иззвъня, бях се нахранил, отдавна привършил с гладенето и седях на бюрото. Четях книга. Кройцерова соната на Толстой... Истинското заглавие би следвало да бъде Kreutzer Sonat, но вероятно така се произнася на руски, а може и преводът да е грешен, кой знае... Защото Толстой е бил вдъхновен от едноименната творба на Бетовен. Тъжната история на Позднишев, убил съпругата си... Напрежението в отношенията между двата пола... Изливането на гнева... Толкова добре е описано... Така реалистично трябва да се предава престъплението. И как Позднишев убива невяр-ната си съпруга? С нож... Странно, отлично си спомнях тази част на романа.

„Остра, закривена дамаскиня... Забих я с все сила в лявата и страна... Съпротивлението на корсета... После камата потъна в мека тъкан...“

Докато обмислях написаното в романа, дясната ми ръка напипа ножа за писма във външния джоб на палтото. Изобщо не приличаше на закривена и остра дамаскиня. Вероятно не беше и толкова остър. Ако Нюзхет носеше корсет, едва ли щеше да го пробие. Но с шията нямаше проблеми.