Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 208

Било напрегнато съвещание. Определящо съдбата на сед-мия османски владетел Мехмед и на Константинопол. Съветът на великия везир бил логичен, през петдесетте дни на обсадата не бил постигнат значителен успех, а бъдещ такъв бил съмнителен. Впил поглед в една точка, Мехмед мълчаливо слушал изказването на може би най-опитния от управлявалото османците четири поколения наред семейство Чандарлъ везир. Докато думите се нижели, лицето му все повече пребледнявало и може би си спомнял как везирът подло го детронирал преди седем години. Захапал долна устна, криел погледа си, защото не желаел някой да съзре бушуващата в душата му буря.

Когато Чандарлъ Халил завършил изказването си, настъпила дълбока тишина. Уплаха, съжаление или отстъпление? И точно в този мъчителен момент думата взел Заганос паша. Опитвал се да държи изправено умореното си на бойното поле тяло, а на фона на потъмнялото от пролетното слънце лице очите му просветвали като два остри ножа. Започнал изказването си с думите, че великият везир е сериозно заблуден. Казал, че мисълта за вдигане на обсадата е унизителна, и твърдо заявил: „Константинийе е тежко ранен. Защитниците губят надежда. Унгарците лъжат, че ще изпратят войска срещу нас, а папската флота в морето е химера. Противниците ни никога няма да се обединят. Защото за тях религията е по-важна от града“, и погледнал умолително младия султан. „Константинийе Ви е предрешен улов, господарю... Очаква Ви ранен зад стените. Ако оставите тази прекрасна сърна и си заминете, ще бъде жалко, защото друг ще отнесе свещения улов, който ранихте.“

Младият падишах извърнал застиналия си поглед. Очите му блеснали също като тези на Заганос паша. Но преди да отговори, се намесил учителят му Акшемседдин: „Прав е Заганос паша. Аллах ти е отредил този град. Не отблъсквай дадения ти свише шанс. Погледите на жертвите ни са насочени към теб. Не предизвиквай клетвите им. В никакъв случай не се съмнявай в победата. Не опетнявай паметта на дедите си. Пророчеството на Мохамед е с теб, както и смелите ни воини, на твоя страна е и съдбата. Виж как насреща ти Константинийе очаква да го вземеш. Колко още да чака, върви го превземи!“