Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 207

- Говори се и за дървена кула... - намеси се момичето с аромат на виолетки. - Била нещо внушително. На колела. Приближила до стените.

- Така е... Умният султан всеки ден сюрпризирал защитниците. Когато сутринта на 18 май обсадените видели внушителната кула пред стените, се разтреперили от страх. А грандиозното съоръжение било построено за една нощ. Издигало се върху дървено скеле, обвито с много пластове биволски и камилски кожи. На върха имало широка тераса. Бойците стигали до нея по стълба. Ако кулата стигнела до стените, край с отбраната. На 18 май нашите се опитали да приближат кулата до крепостта, пробивайки си път с бой. Изравнявали пътя, заравяйки рововете пред себе си, и стъпка по стъпка приближавали града. Схванали сериозността на положението, защитниците на крепостта самоотвержено се противопоставяли на османските войници. Не може да се каже, че усилията им са били напразни. И този ден нашите не стигнали до крепостта, надявали се на следващия. Но през нощта се случило нещо ужасно: защитниците успели да подпалят кулата с факли. Страховитата кула изгоряла като свещ в тъмнината заедно с войниците вътре. Отново претърпели поражение.

Бахри, замлъкнал след последното натриване на носа, не можа да издържи и избухна:

- А бе, Тахир, пак ще се ядосаш, но който те слуша, би помислил, че е дошъл краят на нашите. На какво прилича това -поражение след поражение. Ами как тогава сме превзели този град?

Тахир Хакъ мълчаливо погледна среброкосия си приятел. В този момент на напрегнато мълчание си помислих, че сега професорът с докрай опънатите си нерви ще схрупа другарчето си като бисквитка.

- Не се вълнувай, Бахри - изненада ме отново. - Накрая ще превземем града. Потрай още малко.

И без да му даде възможност за отговор, пак се обърна към групата:

- Така както претърпените поражения ни разочароват дори днес, емоциите в ожесточеното сражение се изостряли още повече, хората били много по-чувствителни. Дотолкова, че сред войниците се надигнал ропот, а някои започнали да разпространяват зловредни слухове, че градът е омагьосан и не може да бъде превзет. Би било наивно да се мисли, че тъпчещата на място точно седем седмици, геройски щурмуваща стените без никакъв резултат войска не се е поддала на мълвата. Уведомен за случилото се, султанът, който винаги научавал всичко, сменил тактиката. Изпроводил пратеник при императора да му съобщи, че е безсмислено да се пролива повече кръв и ако предаде града, няма да пострадат нито жителите, нито имотите им. Но отговорът бил категоричен: „Предаването на Константинопол не е нито мое, нито нечие друго право. Ако има нещо за предаване, то са посветените ни на града души.“

През тези дни в султанската шатра бил пристигнал гост от Унгария; пратеник, донесъл вестта за интронацията на новия крал Владислав. След като се представил на султана, той се срещнал с великия везир Чандарлъ Халил и настоял за прекратяване на обсадата, защото в противен случай унгарците щели да бъдат задължени да подпомогнат защитниците. Докато османските държавници се опитвали да проумеят дали казва истината, или блъфира, новината за наближаващата града папска флота от трийсет галери светкавично плъзнала сред войската. Положението било критично. Младият султан незабавно свикал военен съвет. На него присъствали не само везирите, а и най-висшите командващи и духовници. Тук по-ясно се чул гласът на Чандарлъ, който от самото начало бил против обсадата. Съвсем решително заявил: „Веднага да вдигаме обсадата. В противен случай ще останем сред унгарците в гръб, папската флота в морето и константинополските сили отпред и ще претърпим тежки загуби.“