Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 205

Огледа внимателно групата като учител, проверяващ дали учениците го слушат.

- Разбрахте ли за какво говоря?

Сред бавно прехвърчащите снежинки закимаха глави с барети и шапки.

- Разбрахме, естествено... За прекарването на корабите по сушата...

Тахир Хакъ се усмихна доволно и щастливо.

- Хубаво, а кога се е състояла битката в Златния рог? Кога-то сме потопили вражеската галера...

- На 28 април - втурна се възторжената обожателка на професора, госпожа Жале. - Капитан на потопената галера бил Джакомо Коко.

Говореше с апломб, сякаш малкият спор одеве я беше окуражил - изглежда, беше забравила студа и умората.

- Да, името на потопения с кораба си капитан било Джакомо Коко - повтори опитният ни водач. - Това поражение довело до оттеглянето на ромеите. Нали така, Мющак?

Спипа ме точно когато тупах с крака да се стопля.

- Да, да... - и като забелязах, че ме гледа очаквателно, се стегнах и заизреждах: - Както каза професор Тахир, латинците са възнамерявали с ненадейна клопка да подпалят корабите ни в Златния рог. Разбира се, обсъжданият детайлно часове наред план е бил пазен в строга тайна. По-скоро те са мислели така. Но далновидният султан бил информиран още след първото съвещание. В онези дни разузнаването е било изключително важно и сведенията на агентите са стрували купчини злато. Съвсем естествено нашите са имали много шпиони в Константинопол. Уведоменият за клопката султан Мехмед Хан започнал подготовка в очакване на врага, без да каже никому и в пълна тайна. Както вече знаете, сражението завършило с големи загуби за латинци-те. Това дало повод на венецианците да обвинят генуезците от Галата в информиране на турците. Спорът щял да се разрасне, но се намесил Константин и го прекратил. Но през цялото време на обсадата не престанали да се нападат взаимно нито латинците и константинополци, нито венецианци и генуезци.