Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 200

Покритите с шапки и барети глави веднага се обърнаха към стените.

- Нали виждате рова пред стените. Сега там са обработваеми градини. Между нас казано, там се отглеждат най-вкусните зеленчуци в Истанбул. Марули, краставици, джоджен и все още ароматни домати... Виждате, че зад рова започват външните стени. После има празнина и следват вътрешните стени. Тоест воините на Мехмед трябвало под обстрел да преминат първо този ров, да се сражават с войниците по външните стени и след като ги неутрализират, да прекосят празното пространство до вътрешните стени... Това са такова геройство и безгранична смелост, че всички отбелязват самоотвержеността на нашите бойци. Ето как го описва в дневника си Николо Барбаро:

„Войниците на султана прииждаха до стените, никой не се боеше от смъртта, сражаваха се като лъвове. Когато някой паднеше, другарите му го вдигаха на гръб и го изкачваха до стените. Нашите воини се прицелваха в носещите на гръб мъртвите бойци и понякога улучваха и мъртвеца, и носещия го другар. Но турците провождаха други войници, които да отнесат труповете. Предпочитаха смъртта на десет, отколкото труп пред стените.“ Да, стените са били свидетели на такива подвизи. А какво е ставало зад тях?

След въпроса на Тахир Хакъ всички без изключение се обърнаха към мен.

- Защо се мръщиш, Мющак? След като през 1453 г. не е имало телевизия, ти и аз трябва да разкажем безпристрастно за обсадата.

Не се оплаквах, но за да не демонстрирам прекомерен възторг, измрънках:

- Защо пък все аз да разказвам за губещите? Може да искам да разкажа за случващото се в славната османска армия!

Погледна ме изненадано:

- Не искаш, не искаш. Понеже им симпатизираш повече от мен - и се обърна към групата: - Мющак винаги е на страната на губещите. Сърцето му е толкова меко, че съжалява и враговете.

После се кротна и любопитно се вгледа в групата. За да не предизвиквам съмнения към нас сред непознати хора, рекох: