Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 198

- Извинете, професоре, може би въпросът ми е малко закъснял, обаче...

Досега не бях забелязал този младеж. На главата си носеше сива като небето барета. Едното от черните му очи беше по-малко от другото и докато говореше, силно играеше.

- Мислех за нещо, което казахте преди малко. Че превземането на Константинопол е било въпрос на живот и смърт за Мехмед. Но защо, след като липсвал друг претендент за трона?

Тахир Хакъ го погледна с интерес. Не беше ясно дали въпросът го притесни, или предизвика уважението му.

- И ти ли си студент по история?

- Не, професоре - трепкането на малкото му черно око се усили. - Само се интересувам от история. И най-вече от османската... Покойният ми баща ме зарази с този интерес... Казваше, който не познава историята си, не познава себе си. Ако искаш да опознаеш себе си, първо научи историята на тези земи. Защото, който не познава себе си, не знае и отговорностите си.

Значи, нашият бащица не бил сам в тази страна. Всъщност това позоваване на родителите си имаше и добрата страна -насаждаше чувство за отговорност, та дано малко да повиши самочувствието ни. С надеждата, че баща му не е бил толкова авторитарен като моя, се заслушах в неугледния младеж.

- Поправете ме, ако греша, но при османците тронът не се ли предава по наследство? Понеже нямало друг принц...

- Сигурен ли си, че не е имало?

По устните на нашия професор отново се появи загадъчна усмивка.

- А имало ли е? Мехмед не е имал други братя...

Нашичкият го изгледа критично:

- За да бъде османски принц, не е задължително да е брат на Мехмед - и като видя, че младежът се обърка, поясни: -Така е, всичките му братя били починали. Но е имало още един принц. Той не бил син на баща му, но все пак османски принц. Дори тази сутрин го споменах...

- Принц Орхан - впусна се Пеями, - който живеел в Константинопол.

- Да, принц Орхан... Според някои бил внук на Емир Сюлейман, тоест дядото на Мехмед II, внук на брата на Мехмед I, а според други - чичо на Завоевателя. Но безспорна истина е, че Орхан е от същия род. Така че имало принц, който да заеме мястото на Мехмед. Сиреч, ако Мехмед би бил победен пред тези стени, нещата не биха останали дотук и с помощта на Чан-дарлъ Орхан би се възкачил на трона.

От групата се разнесоха гневни възклицания, сякаш живееха в епохата на Мехмед II и интронирането на Орхан щеше да поведе държавата към гибел. Така че Тахир Хакъ се видя принуден да вдигне ръка, за да успокои присъстващите.

- Не казвам, че това непременно е щяло да се случи, но възможността е съществувала. Защо иначе османската държава би плащала откуп на Източен Рим, за да държи Орхан в Константинопол? А и да не забравяме, че чичото на Чандарлъ - великият везир Али паша - е поддържал друг принц - Емир Сюлейман - в борбата му за трона с дядото на Завоевателя. Както миналите събития са много по-жестоки, отколкото се описват, така и политиката е много по-жестока и лишена от морал, откол-кото си я представяме. Вероятно младият султан е знаел всичко това по-добре от всекиго другиго. Бил е наясно, че насреща си има двама противници: последния император на Източната Римска империя Константин XI отвън и отвътре - великия везир Чандарлъ Халил паша. Ужасно положение. Не всеки би се справил. Но както казах и преди, господството е било в кръвта на Мехмед. Детронирането му чрез коварни дворцови интриги още като дете го накарало да научи как се прави политика. Така ли е? - погледна към слабото момче, интересуващо се от история. - Сега разбра ли колко прав е бил Мехмед да се тревожи?