Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 199

Преди да се върне при малката ни група с несъразмерно голямото си палто, младежът потвърди учтиво:

- Разбрах, професоре и много ви благодаря.

Снеговалежът постепенно се усилваше. Тахир Хакъ погледна към небето; белите снежинки, преодолели козирката на черния каскет, падаха по кестенявите му мигли.

- Май времето много се разваля. Трябва час по-скоро да тръгваме. И на вас ви е студено.

- Благословена да е свещената война - надигна се развълнувано възражение от миролюбивата ни група, сякаш воините в обсадата поздравяваха с бойни викове Мехмед Хан върху белия му кон.

- Не, не, добре сме...

- Изобщо не ни е студено...

- Слушаме ви, продължете, моля...

Така настояваше възторженото мнозинство, макар и пребледнелите лица на по-възрастните начело с Бахри и дори на госпожа Жале да не изразяваха същото.

- Виждаш ли, Мющак, как се вълнуват хората от разказите ни. А казват, че историята била замръзнала във времето...

Но нашият старчок изобщо не мязаше на замръзнал. Явно адреналинът го караше да забрави и снега, и студа.

- Говори се, че когато Мехмед с огромната армия пристигнал пред стените, пролетта на 1453 г. се била забавила, макар и да не било толкова студено. Разказват как продължилият дни наред дъжд отнесъл палатките и съсипал животните. Но все пак нашите на 6 април сутринта покрили бойното поле от Златния рог до Мраморно море с топове, катапулти, стълби за изкачване по стените и нужните за изграждане на кулите материали. Но оръдията все още не стреляли, сабите не били извадени от каниите, лъковете не били опънати - тоест сражението още не било започнало.

- Но, професоре, някои историци твърдят, че обсадените са дали отпор на обсаждащите...

Предпазливото изказване беше направено от арабския студент Джордж.

- Прав си - потвърди професорът. - Когато обсадата започнала, шепа авантюристи от нередовната войска не могли да се въздържат и атакували стените. Възползвайки се от удобния случай, обсадените отворили вратите и ги отблъснали, обаче това не е сериозен прецедент в обсадата. Същинската битка започнала на 11 април, на петия ден от обсадата. Защото тогава било завършено разполагането на оръдията, предопределили съдбата на обсадата. Помните двореца „Влахерна”... Видяхме го при напускането на Златния рог - там е живеел императорът. Три топа срещу него, три към Силиврикапъ, два към Едирне-капъ и срещу Романската порта, едно от най-слабите места в отбраната... - посочи място вляво по стените. - Сиреч срещу сегашния „Топкапъ“ били разположени четири гигантски оръдия. Изстрелваните от тях гюлета тежали повече от петстотин кила. И тези огромни оръдия започнали да стрелят на 11 април. Градът, разтърсван от земетресения поне веднъж на няколко века, се разтреперил от силата на оръжията, направени от човешка ръка. Вероятно мястото, където стоим, е било похлупено от плътен барутен дим. Смятам, че не би било преувеличено да се каже, че огромни облаци дим от оръдията са се разстлали над бойците. Гигантските оръдия, сравнявани от историците по онова време с огнедишащи змейове, продължили да обстрелват крепостта до полунощ на 28 май. Било е нужно. Това била стратегията на Мехмед: да отвори пробойни в стените и оттам да влязат войниците му. Но това не било толкова лесно. Защото тези стени, изправящи се насреща му като планинска верига, не били едноетажни. Погледнете, то дори сега се забелязва...