Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 201

- Добре, професоре, както намерите за добре.

Това го успокои и подметна:

- Не го слушайте какво говори. Още от вчера няма търпение да разкаже за случилото се в Константинопол. А и по тези земи едва ли някой може да разкаже по-добре от него какво е ставало в града през пролетта на 1453 г.

- Добре, професоре, стига хвалби, ще разкажа...

- Майтапът настрана, Мющак - каза сериозно професорът. - Много се уморих - гласът му едва се чуваше.

- Разбрах, починете си. Ако желаете, аз ще разкажа и вашата част.

- Не си толкова спец - избухна престорено, - никога няма да ти оставя превземането на града.

Сгушилата се един в друг заради засилващия се снеговалеж група отново избухна в смях.

- В автобуса споменах за очакваната от Константин Дра-гаш флота на християнските държави - започнах. - При обсадата на града все още нямало и помен от нея. Може да се каже, че императорът и населението били сериозно разтревожени, но все пак таяли надежда до последния ден. Разбрал, че няма да получи помощ от папата, Константин прибягнал до отбрана със собствени сили. На 2 април, преди османската армия да стигне до стените на Константинопол, била пусната прословутата верига на входа към Златния рог. И незабавно започнало изкопаването на ровове пред стените. От обсадата на бащата на Мехмед, Мурад II, до този момент - близо трийсет години - тези ровове били затрупани с пръст и заравнени, тъй като градът не бил преживял войни. Командири, рицари и воини се хванали за лопатите и започнали да копаят рововете. До завършването на тази съществена дейност били разпределени и отговорностите на бойците.

Погледнах Тахир Хакъ, опитващ се да се стопли с ръце в джобовете на палтото, и продължих:

- Професорът разказа за дислоцирането на обсадилата Константинопол османска армия, започвайки от Златния рог, а аз ще изброя защитниците зад стените: най-елитните офицери начело с епископа на остров Хиос - Леонардо, отбранявали стената близо до Златния рог, където се намирала Ксилопорта. Стените на двореца „Влахерна“ горе били под отговорността на венецианския байло Джироламо Миното. Те наистина били смелчаги и никога по време на обсадата не свалили червения флаг на императора от покрива на двореца. А стените около сега познатата като Егрикапъ порта Калигаря били предоставени на венецианеца Теодор Каристос и немския инженер Йохан Грант, поел задачата за прокопаването на бойни тунели под обсадения град. Районът до Едирнекапъ бил под отговорността на братята Бокарди. Тримата знатни братя се нагърбили с всичко - от облеклото на войниците до въоръжението им. Най-големият герой в отбраната на Константинопол - Джовани Джустиниани, избрал най-рисковата зона и се разположил заедно с войниците си при „Топкапъ“. Най-ожесточените сражения ще бъдат между тези порти или ако мога така да се изразя, съдбата на града ще бъде изписана с кръв пред тези стени - показах стигащите до Мраморно море стени. - Този район трябвало да се отбранява от лидера на Венецианската колония Катарин Контарини и Андроник Кантакузин. А великият херцог Лукас Нотарас бил на централна позиция със сто бойци в готовност за поддръжка.