Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 196

Посочи стените към Едирнекапъ, извиващи се леко нагоре като гигантска стара змия с тук-там олющена и загубила цвета си кожа.

- Младият падишах вече можел да помисли за дългата стена, смятана за непроходима. Как можел да преодолее тази каменна преграда, заобикаляща града в протежение на километри? Разполагал с най-силната армия в Европа, но сама по себе си тази бойна машина не вършела работа. Имал юначни бойци, които отивали на война с песен като на сватба, но най-важното не било да остави жертви пред стените, а да сложи началото на нов живот в града. Защото му било повелено да завземе Константинопол и да го превърне в розова градина. С една дума, Мехмед прекрасно знаел, че само военна сила не е достатъчна за преодоляване на стените. Поради това извикал в столицата най-добрите топчии. Говорихме за един от тях.

Въпросителният му поглед се спря върху Джордж.

- Орбан - промърмори симпатичният арабин от християнско потекло. - Унгарецът Орбан.

- Да, Орбан, но той не е бил единственият, разбира се. Инженер Муслихидин също запретнал ръкави за строежа на достатъчно големи за разбиването на стените оръдия. Но да не омаловажаваме Орбан, защото, познавайки отблизо стените на Константинопол, знаел много добре ширината, височината и слабите места на непреодолимата верига. Работили ударно през суровата одринска зима. Сън не ловял Мехмед - денем в мислите, нощем в спомените му бил единствено Константинопол. Такава изгаряща страст го поглъщала, че нямало да се успокои, докато не отворел докрай вратите на кралицата на градовете и не я прегърнел.

- Бил е длъжен, нали?

Този път беше госпожа Жале. Тахир Хакъ сякаш изтръпна. Погледна я намусено. Не разбрах защо. Да не беше притеснен от прекъсването? Не, нервите му бяха опънати и вече започваше да губи контрол, дори много беше издържал досега.

- Моля?

Жената, неочакваща такава реакция от възпитан човек, опита да се усмихне невинно:

- Нали вие го казахте, господин Тахир... Че Мехмед е бил длъжен да постигне по-голяма победа от варненската... Иначе щял да загуби битката с Халил Чандарлъ.

Помислих, че професорът с обичайната си деликатност ще подмине въпроса. Но не го направи.

- Нали говорихме за това? - каза рязко. Всички се вцепениха. Горката женица се чудеше какво да каже. Но нашичкият не млъкна, а се обърна към групата: - Нали говорихме за това, приятели? - и погледна към мен. - Ти не отговори ли на този въпрос, Мющак? - и без да дочака отговора ми, извърна поглед към госпожа Жале: - Госпожо, нека вече оставим настрани варненската битка...

Брадичката на нещастната жена се разтрепери. Но вироглавият старец изобщо не и обърна внимание: