Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 195

- Чели сме за всичко това - прекъсна мислите ми гласът на момичето. - Но разговорът на мястото на историческите събития е страхотен опит.

Това се понрави на професора.

- Страхотен опит, а... - и се изсмя тихичко. - Тогава нека продължим този страхотен опит.

Отново влизаше в ролята на симпатичния историк. Тъкмо да се запитам как го прави с толкова въпросителни в ума си, когато се сетих, че и аз съм го правил. Аз също, въпреки че съм бил не по-малко загрижен и напрегнат от него, никога не съм издавал усещанията си пред групата.

„Ролите, Мющак, не са само за актьорите. В съвременното общество всеки си има роля. Щем или не, принудени сме да играем наложената ни роля... Не можем да я изоставим дори в ущърб на комфорта си. Ако го направим, ще нарушим както своя, така и обществения ред.

Не, това не беше подсъзнателен разговор с баща ми, а Та-хир Хакъ, подготвящ се за нова тирада с гръб към морето, забол поглед в мокрите от топящия се сняг крепостни стени.

- Да, скъпи приятели, няма съмнение, че изказването на нашия Пророк Мохамед за Константинопол, нямащ равен на себе си, се отнася до завладяването му от мюсюлманите. Знаем, че заради изпълнението на повелята му градът е бил обсаждан нееднократно. Обаче не бил постигнат резултат при тези обсади, в които са участвали и много последователи на Пророка. За да проумеем усилията на онзи славен командир, предприел завършилата с успех атака, трябва да се върнем към началото на разговора ни при първия етап от обиколката. Как завърши той при Румелийската крепост?

Бавно огледа групата. Неполучил отговор, запита боязливо и разочаровано:

- Не казвайте, че не си спомняте... Нали разказах подробно...

Отново никакъв отговор от групата.

- Недейте така, приятели... Къде отишъл Мехмед II след построяването на крепостта?

- В Одрин - отговори госпожа Жале. - Върнал се в столицата.

Не беше като да нямаше гордост в гласа и.

- Да, върнал се в Одрин. Защо? За да започне подготовката на обсадата - посочи ме с брадичка. - Мющак ни каза за двата стълба в отбранителната стратегия на Константин Драгаш.

И преди да зададе въпроса, Пеями се втурна възторжено:

- Помощта на християнските държави и тези крепостни стени...

- Виж колко добре си спомняте... - окуражи професорът боязливия съпруг. - Но май останалите нещо се стесняват. Няма нужда... Най-добрият преподавателски метод не е слушането, а питането. Когато слушате, активирате паметта си, а когато питате, сработва логиката. Както и да е, да се върнем на темата... Така, за отбраната на града последният император на Източната Римска империя разчитал на две неща. А Мехмед, превърнал османската държава в империя, изградил стратегията си върху разрушаването на тези две опорни точки. Подписал мирни договори с християнските държави, за да не се намесват в обсадата. И след като отстранил по този начин заплахата от нападения от Европа, изпратил в Моравия Турахан бей и синовете му. Защото моравските владетели Тома и Димитрий, братя на императора, трябвало да възпрепятстват помощта за Константинопол.