Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 187

Присви очи и отметна леко глава, сигурен в себе си:

- Не мисля така. Да, въпросният път скъсява разстоянието, но има един проблем. Генуезците, на които не можело много да се разчита, веднага биха забелязали трескавата дейност и биха съобщили на византийците. Защото трасето лесно можело да се наблюдава от кулата на Галата, тогава Кулата на Христос. Онзи залив е доста далеч от Галата. Поради това по-голяма е вероятността чудовищното пътешествие на корабите на Мехмед по сушата да е започнало оттук. Според някои корабите били свалени от корабостроителница в околностите на Тепебашъ или Касъмпаша... За съжаление не разполагаме с данни, потвърждаващи това твърдение... Но нека се върнем към историята... След поражението в морето чевръстият падишах веднага пристъпил към действие. Първо назначил Хамза бей на мястото на капитан Балтаоглу, после свикал най-изтъкнатите офицери от флота и наредил да проправят път оттук до Касъмпаша. Заповядал пътят да се настели с греди, по които да се прекарат корабите, и не търпял възражения. Командири, войници и работници веднага се заловили за работа. Не след дълго трудната и упорита дейност дала резултат. През тогавашния лозарски и горист район бил прокаран широк път. Без никакво забавяне, по заповед на владетеля, корабите били настанени върху подпорни греди и изтеглени като с шейни. Войници и работници хванали въжетата с все сили и започнали да теглят корабите по гредите, понякога и с помощта на животни. Екипажът на корабите бил неотстъпно по местата си. Вдигали платната, сякаш са в морето, робите седнали до греблата; командирите обикаляли мачтите и давали нареждания със свирки, викове и при нужда с камшици екзалтирали воините си.

Екзалтираният сега беше Тахир Хакъ. Проточил брада, сякаш той беше командващият корабите, напредващи стъпка по стъпка по сушата, забил поглед в далечината, пренебрегнал би-ещия в лицето му студен вятър, продължаваше да преразказва развълнувано събитията:

- Било е наистина впечатляваща гледка. Сякаш десетки кораби се теглят по море - разбира се, малко по-бавно, - изкачват се нагоре, а опъналият платната вятър улеснява работата на моряците. Най-трудното, разбира се, било по стръмното, но стигналите върха кораби по-лесно се придвижвали по сушата, дори било забавно. Плъзгащите се по намаслените греди кораби безпрепятствено, почти сами, със собствени сили, се спуснали до залива Студена вода, сегашния Касъмпаша. Говори се, че в една нощ флотилията от шейсет и седем средно големи кораба за не повече от дванайсет часа била свалена до Златния рог. Когато на 22 април в неделя слънцето изгряло над морето, защитниците не повярвали на очите си, виждайки полюшващите се в Златния рог османски кораби. Надеждите за спасение, възникнали при навлизането в Златния рог на четирите папски кораба, промъкнали се между стотиците османски два дни преди това, отишли по дяволите с навлезлите от „Долмабахче“ към Касъмпаша кораби. Вероятно за нещастие тогава за пръв път в онова утро жителите разбрали какво ще загубят...