Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 186

Това, разбира се, беше флиртуващата с професора госпожа:

- Когато баща му разбил кръстоносците при Варна, господството на Мехмед II станало съмнително. Така младият владетел бил длъжен да спечели много по-значителна от бащината си битка.

- Страхотна сте, госпожо Жале...

Нашият старик вече плуваше в собствени води; изчезна застиналото изражение и очите му блеснаха радостно. Всъщност винаги ставаше така; когато и да се заговореше за победите на Завоевателя, професорът забравяше за себе си и в захлас разказваше за подвизите на великия владетел...

- Да, приятели, няма нищо общо между човешката и бойната съдба... Случилата ви се неприятност може да ви предостави най-големия шанс в живота... И сграбчилите този шанс в управлението на държавата или в битката остават в историята. Султан Мехмед Завоевателя е бил един от тях. Той се заловил за работа, за да неутрализира поражението в морето и измислил нова тактика.

- Но, господин Тахир... - прекъсна го нашият всезнайко Пеями. Когато забеляза, че не само властната му съпруга, но и всички останали го изяждат с поглед, се сниши, но не се отказа от въпроса си. Имаше нещо героично в нашия нещастник... -

Моля за извинение, не исках да ви прекъсна, обаче четох една историческа статия. Че виделият разгрома падишах много се разгневил и от ярост навлязъл с коня в морето. Вярно ли е?

Тахир Хакъ се ядоса на прекъсването, но с подобаващо на дипломат хладнокръвие успя да го прикрие с усмивка:

- Да, вярно е... Мехмед много се ядосал. Подкарал коня в морето, навлязъл чак до коленете. Изключително човешка и нормална реакция... Разбира се, че провалът поради непредвидени причини на обсадата, върху която си блъскал главата месеци наред, правил планове всеки ден и нощем не го ловял сън, за да предвиди и най-дребните детайли, а освен това била и тестът му за управление, го изкарал от равновесие. Дори веднага извикал Сюлейман Балтаоглу, вероятно обмисляйки присъдата му. Но когато пред него коленичил непозналият поражение, загубил едното си око в сражението морски капитан, той се отказал от по-сурово решение и само го укорил. Яростта му също не продължила дълго и като всеки опитен владетел не позволил да надделее над ума му. Нямало време да се съжалява за поражението, трябвало веднага да се подготви следващата атака. Така и направил. Така, както никой не се досетил, прекарал корабите по суша до Златния рог под носа на противника.

Пеями повече не се обади, слушайки възторжено разказа, прислонен до съпругата си.

Тахир Хакъ показа насреща ни:

- Вероятно корабите били изкарани по тази стръмнина.

Всички се обърнахме да погледнем претъпканото с коли шосе по нанадолнището от стадиона.

- Не, тогава не е имало път - поясни професорът. - Вероятно това е било море. Сигурно са теглили корабите от мястото на сегашния паркинг. Наистина е доста стръмно обаче...

Разказът беше толкова впечатляващ, че не се сдържах да изкажа мнението си:

- Както знаете, професоре, някои историци твърдят, че корабите са били прекарани през стръмнината на Топхане. Смятат, че са минали близо до сегашния Асмалъмесджит и са свалени към Касъмпаша.