Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 174

- Искам да започна с едно странно съвпадение - започнах, докато автобусът слизаше към успоредния на морето път. - Най-бляскавите дни в Римската империя за Константинопол започнали под управлението на Константин. Гай Флавий Вале-рий Аврелий Константин... Обикновеният дотогава Византион при този велик император станал столица. А след повече от хиляда години при друг Константин ще свърши римският период на града... Константин Палеолог Драгаш... Сиреч последният римски император...

- Бил е храбър, нали? Загинал е в битка.

Познатият глас идваше зад гърба ми. Обърнах глава и я видях. Забрадената девойка. Разширените от сянката на автобуса очи гледаха заинтересовано.

- Четох някъде, че султан Мехмед Хан Завоевателя се отнесъл с уважение към трупа му.

- По този въпрос има различни предания - отклоних темата. - Чакайте малко, Константин Драгаш още е жив. Константинопол още е под източно римско владичество... Историята се развива хронологично, понякога за разлика от цивилизацията. Събитията трябва да се разказват поред. Така няма да се объркваме.

Възпитаното момиче кимна разбиращо. Тъкмо да продължа, чух гласа на запалената фотографка:

- Професоре, не ви виждаме, може ли да разказвате прав...

Нестройният хор я подкрепи:

- Да, да, искаме да виждаме лицето ви.

- Моля, разказвайте прав...

Ето защо мразя да участвам в такива мероприятия - не след дълго неволно ставаш заложник на участниците. Ако откажеш, ще те сметнат за невъзпитан или надут, ако се съгласиш - по-зле, защото капризите им край нямат.

- Ще бъде ли проблем за вас? - безпомощно попитах шофьора.

Притеснено ме погледна в огледалото:

- За мен няма проблем, професоре, но ако се наложи да натисна спирачките, може да паднете - лицето му стана але-ночервено, но добави: - На шосето сме, госпожо, дори аз да карам бавно, какво ще стане, ако отсрещният шофьор допусне грешка?

Беше ядосан и тонът му сякаш стана по-рязък, но добре, че Тахир Хакъ прекъсна думите му:

- Хайде, Кадри, давай, момчето ми... Всъщност тук и да искаш, не можеш да караш бързо. Давай внимателно. А Мющак ще се държи здраво...

Макар и да не му хареса, вероятно от уважение към възрастния професор потисна негодуванието си и каза:

- Добре. Както кажете, професоре. Но предупреждавам, че ако стане беля, не отговарям.

Тахир Хакъ кимна в знак на съгласие и се обърна към мен:

- Нали няма да паднеш, Мющак?

- Няма, няма... - и се обърнах към шофьора да го успокоя. - Благодаря за разбирането, господин Кадри.

Не отговори, а намали скоростта - хайде да ви видим - и заби напрегнат поглед в пътя. Видях потрепването на тънките му устни, скрити под кестеняв мустак. В автобуса повя неприязън. А аз като да бях отговорник за разходката се изправих, за да не дразня повече влюбената в историята група. „Мющак винаги е бил отговорно дете.“ Веднага обърнах гръб на ясните очи на мама, усмихваща ми се от предното стъкло. При толкова много хора сега не можех да се занимавам с призраци.