Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 6

Пол Дохърти

— А какво е станало с нейния съпруг, краля? — попита Орачът.

— Завели го в замъка Бъркли — отвърна Батската невяста — и го хвърлили в дълбока яма с гниещи трупове на животни. Трябвало да умре там…

— Но?

Батската невяста нагласи воала си и се приведе напред, доволна, че е привлякла вниманието на всички.

— Една нощ убийци влезли в килията на краля. Хвърлили нещастника на земята, затиснали го с една маса и вкарали нажежен ръжен във вътрешностите му, така че по трупа да няма белези. Моят роднина — добави тя гордо — видял трупа му в ковчега, преди да го погребат в черквата на Глостърското абатство.

— А какво станало с Изабела? — попита Орачът.

— Още три години тя и Мортимър управлявали кралството — каза Батската невяста, — а синът й, нашият благороден Едуард, бил тяхна марионетка. После Едуард се защитил. Една нощ той арестувал Мортимър в замъка Нотингам и наредил да го обесят при Тайбърн заради убийството на стария крал.

— А Изабела?

— Била затворена в замъка Райзинг до смъртта си.

Рицарят се обади.

— Бях член на почетната стража на погребението й. — Той присви очи и се втренчи в Правника. — В деня когато погребваха кралицата, имаше някакви вълнения, нали?

Правникът гледаше към Игуменката.

— Да, имаше вълнения — отвърна той най-накрая, като се отърси от унеса си. — Слушайте внимателно, защото погребението на старата кралица предизвика още кървави убийства.

РАЗКАЗЪТ НА ПРАВНИКА

I част

В четвъртък, около средата на следобеда двама мъже, Джон Уотърс, ковач, и Уилям Брамуел, пекар, пресичаха пустошта в подножието на хълма Примроуз към кръчмата „Бялата къща“ близо до гората Сейнт Джон’с. Денят беше мрачен и студен и те с нетърпение очакваха горещата пикантна храна и халбата бира. Вече виждаха светлините на кръчмата слабо да примигват в далечината, когато Брамуел внезапно спря. Той сграбчи ръката на спътника си и посочи към голямото, обрасло с тръстика езеро, над което се издигаха две черни, изкривени дървета. Недалеч от езерото минаваше дълбока канавка, задръстена с вейки и клони, между които, близо до ръба, те видяха на слабата светлина бастун със сребърна дръжка, чифт украсени с ресни ръкавици и празна ножница от сабя. Двамата мъже бързо отидоха до тях. Брамуел се наведе, за да вдигне ръкавиците и забеляза още нещо, което лежеше в канавката.

— Мили Боже! — възкликна той и отстъпи назад. — Тук има мъртвец.

Те разчистиха клонките, за да открият лежащия по очи на дъното на канавката висок, строен мъж, облечен в черно. Ужасът им се засили, когато видяха шест инча от сабята да се подават от гърба на мъжа, точно под дясната му плешка. Те се спогледаха и отново го заоглеждаха. Трупът лежеше свит на дъното, леко обърнат към левия бряг. Едната му ръка, лявата, беше свита под главата, а другата висеше покрай тялото. На пръв поглед изглеждаше, че мъжът просто спи. Брамуел се приведе по-наблизо и се взря в бледото лице, подпряно на свивката на лакътя. Когато видя посинялата, подпухнала кожа и кръвясали очи с усилие потисна гаденето.