Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 8
Пол Дохърти
— Имам стая тук — каза тя. — Топла и удобна. Не е нужно да излизаме на студа.
Мъжът не се нуждаеше от допълнително окуражаване. Той последва жената по разклатеното стълбище, като се възхищаваше на извивката на бедрата й, добре оформените й глезени и обувките с високи токове и златни розички на носовете. Тя отвори една врата най-горе на стълбите и Уормууд я последва в стаята.
— И сега какво? — прошепна той.
Жената се изсмя. Уормууд чу щракане на огниво и проблесна дългият пламък на свещ. Спътницата му се приближи към него. Светлината обливаше лицето й.
— Хайде, подръж това — каза тя. Уормууд грабна свещника.
— Ах, ти, палавнице! Ела тук!
Жената се усмихна, очите й проблясваха, докато слагаше тясната, красива ръка върху рамото му. Сините й котешки очи задържаха погледа му за няколко секунди и убиецът разбра, че нещо не е наред. Усмивката изчезна от лицето й, клепачите се спуснаха. Ножът, който жената държеше в ръка, го улучи дълбоко в сърцето. Той почувства как стаята се завъртя. Искаше да извика от болката, която го прониза.
— Пазителят те поздравява — прошепна жената. — И ти казва „сбогом“.
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
Правникът млъкна, за да си поръча храна от кухнята.
— Гладен съм — каза той извинително, — а когато разказваш някоя история, осъзнаваш, че макар главата и устата ти да са пълни, стомахът ти е празен.
— Тогава го напълни добре — възкликна Хари, — защото това е много мрачна история.
— И ще става все по-мрачна.
Правникът се извърна, защото прислужникът, повикан от Хари, дойде да го попита какво желае. Едва беше затворил вратата зад себе си, когато Продавачът на индулгенции кресна:
— Господи, спаси ни!
Всички погледи се приковаха върху него.
— Господи, спаси ни! — повтори Продавачът на индулгенции. — Чувал съм за този злодей.
— Пазителят на Портите ли? — попита Хари.
— Да, сър, за него.
— Кой е той?
— Вие не го познавате — отвърна Продавачът на индулгенции. — Живеете в Съдърк, защитени от законите на града, но от другата страна на реката властва Пазителят на Портите. Или поне така беше. — Продавачът на индулгенции присви безцветните си очи; — Той идва и си отива като вятъра! Никой не го вижда, но присъствието му винаги се усеща.
— Какво искаш да кажеш? — попита Оръженосецът.
— В Лондон живеят цял легион мошеници и разбойници — намеси се Монахът. — И думата „легион“ отговаря на същността им. Те си имат повелител, кралят на просяците, онзи, който се нарича Пазителят на Портите, защото никой не може да влезе в подземния свят на Лондон без разрешението му.
— Глупости! — изсумтя Стюардът от Норфък.
— Глупости ли? — излая Продавачът на индулгенции.
— Не са глупости — проговори Правникът, като откъсна поглед от майка Еглантин.