Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 5

ПРОЛОГЪТ НА ПРАВНИКА

В една стая, високо в замъка Райзинг, който се издигаше над равната норфъкска провинция, Изабела, вдовстващата кралица, майка на могъщия Едуард III, се готвеше да умре или поне такъв слух се носеше по коридорите и галериите на този мрачен, непревзимаем замък. Нишката на живота на старата кралица щеше да бъде прекъсната: тя умираше от тежка болест, без никого край себе си. Изабела седеше, облегната на големите възглавници и гледаше любимия си оръженосец Валанс, а прочутата й някога руса коса беше вече мръсносива. Младият мъж толкова й напомняше на Мортимър, най-голямата любов в живота й, уелският барон, който беше споделял изгнанието й, преди да се завърне в Англия като Божие възмездие и да помете кекавия и съпруг Едуард II и неговите влиятелни поддръжници, лордовете де Спенсър.

— Всичко изчезна — въздъхна тя — като сенки на слънчева светлина. Валанс, всичко е готово.

Младият оръженосец кимна и отвори уста, за да каже нещо, но ръката на кралицата се протегна, твърде енергично за жена, която се предполагаше, че умира и притисна твърдо пръсти до устните му.

— Достатъчно! Достатъчно — прошепна Изабела. — Готов ли е ковчегът?

Валанс кимна.

— Оловен ковчег. — Той се опита да прикрие вълнението си. — Ще бъде поставен в друг, дъбов. Кралят се съгласи да те откарат по Майл Енд Роуд и да те погребат в „Грейфрайърс“.

Изабела се усмихна и кимна.

— Той няма ли да дойде тук? — попита тревожно Оръженосецът.

— Защо да идва? — промърмори Изабела. — Какво общо имаме ние? — Тя сякаш изплю думите. — Нека води кървавата си война и да превърне прекрасните поля на Франция в окървавена пустош. Бог ще го накаже, но и аз също! Валанс, питам те пак, готово ли е всичко?

Младият оръженосец кимна.

— Тогава остави ме. Време е да умра.

РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ

Правникът прекъсна разговора си. Батската невяста плесна с ръце.

— Твоята история е за Изабела — радостно се провикна тя.

— Йезавел, Френската вълчица.

— Дяволска жена — намеси се и Лекарят. — Казват, че на млади години била красива. Омъжила се за крал Едуард, бащата на сегашния ни крал, но превърнала живота му в ад.

— Нарушила брачните обети! — изкряска Продавачът на индулгенции и отметна назад жълтата си коса. — Едуард имал любовник, Хю де Спенсър, затова Изабела му върнала с Роджър Мортимър. — Той протегна врат като стара кокошка и огледа събралата се компания. — О, да, знам историята. Изабела срещнала Мортимър в Тауър и те станали любовници. Избягали във Франция и се върнали с цяла армия.

— Бях момче в Лондон по онова време — проговори Стюардът, нетърпелив да сподели знанията си. — Кралят избяга на запад с де Спенсър, когато тълпата се вдигна срещу него. Аз бях на пазарите из Чийпсайд.

Заловиха някои от прислужниците на де Спенсър в гробището при „Сейнт Пол’с“. Свалиха ги от конете и ги посякоха, после оставиха нещастните им изкормени и кървящи тела като късове месо на касапска сергия.

— Аз бях съвсем малко момиче — каза Батската невяста, но си спомням добре вълненията. Екзекутираха де Спенсър в Хиърфорд. Един мой роднина го е видял как умира. Построили специален ешафод. — Гласът й се сниши до шепот. — Обесили го и го изкормили, а след това го разсекли на четири.