Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 3

— Мислиш ли, че сега му е времето?

Чосър сви рамене и огледа притъмнялата зала, където проблясваха свещи.

— Да, сега е времето — каза дипломатът. — Но не за някоя весела история, а за някоя страхотия — мрачна история за кръвопролития и страсти.

— Сега е на ред добрата Батска невяста — каза Хари, загледан към широколиката, весела петкратна вдовица, която забавляваше отегчения Иконом с разкази за поклоненията си в Сантяго де Компостела и Кьолн.

— Да започваме — промърмори Чосър.

Хари не се нуждаеше от повторна покана. Той се изправи и запляска с ръце, докато не настана тишина.

— Скъпи поклонници, и всички, които се веселят тук! — Той просто сияеше. — Ние пътуваме към Кентърбъри, за да отдадем почит на костите на блажения мъченик. — Хари посочи към прозореца. — Освен ако не се удавим преди това.

Поклонниците учтиво се засмяха, но внимателно го гледаха. Те смятаха Хари за свой водач и всички мълчаливо се съгласиха, че е време да разсеят скуката си.

— Какво ще кажете за една история? — попита Хари и вдигна дебелия си пръст към почернелите от дим греди. — Помните, че всеки от нас трябва да разкаже по две истории — една весела през деня, за да ни забавлява и пътят ни да бъде по-лек. И една вечерта — тайнствена и зловеща, смразяваща кръвта.

— Но нали щяхме да разказваме такива истории само вечер — възрази Продавачът на индулгенции с пронизителния си глас, а костеливите му пръсти се вкопчиха в боядисаната му, жълтеникава коса.

— Можем да си легнем и сега — пошегува се Батската невяста.

— Ние ли? — промърмори Морякът.

— Това не беше покана за теб — подсмръкна тя, като наместваше големия си задник на стола и приглаждаше фустите над кожените си ботуши с връзки.

— Същински подвижен мост — промърмори Църковният пристав и червеното му, мазно лице се разкриви в усмивка. Той почеса камбестия си, покрит с брадавици, нос.

— Кой е подвижен мост? — остро попита Батската невяста.

— Някои жени са такива — отвърна Църковният пристав. — Пускат се на всеки мъж.

Батската невяста го погледна с разширени очи. После, в пристъп на ярост, се хвърли към него. Широкополата й шапка падна на гърба й, докато налагаше смеещия се Църковен пристав с юмруци.

Хари Ханджията трябваше да се намеси. Хвана я за месестите ръце, откъсна я от грубия пияница и внимателно я сложи обратно на стола.

— Не му обръщай внимание, госпожо — посъветва я той. После млъкна, уловил ясния поглед на леденосините й очи, и примигна. Винаги беше смятал Батската невяста за натруфена драка със скъпия й бродиран с пурпур шал, белоснежната наметка и голямата черна шапка. Беше я нарекъл „свиня в коприна“, но сега, отблизо, видя как сините й очи се пълнят със сълзи при приглушения кикот на няколко поклонници и изведнъж тя му заприлича на обидено дете. Хари стисна дундестите й пръсти, обкичени с пръстени.

— На млади години — каза той — сигурно си била красавица.

Батската невяста въздъхна, погледът й стана подозрителен.

— На млади години — каза тя високо, за да чуят всички — бях истинска крепост. Мъжете се опитваха да я превземат, но малко бяха допускани зад портите й. Но щом веднъж влезеха — ръката й се вдигна към устните в израз на престорена невинност — в какъв рай се оказваха! — Тя погледна към Църковния пристав. — Колкото до теб, свинско лайно, ти не би различил истинска дама, дори ако стои пред теб.