Читать «Вечната маска на смъртта» онлайн - страница 149
Пол Дохърти
Издигането на Византион като Константинопол също е исторически факт. Константин е бил категоричен, че трябва да има един император и една империя. Това не станало до 324 г. сл.Хр., когато той успял да разгроми съперника си Лициний, а след това работата по изграждането на новия град започнала ускорено. Това създало проблеми на християнската църква. Претенцията на епископа на Рим за върховенство над другите епископи и особено над този на Константинопол лежи в корена на бъдещите диспути, продължили през столетията. След заминаването на императора, Рим започнал все повече да става град на папите, а папата отстоявал интересите на „римляните на Рим“. Всъщност папите поели администрацията и управлението на града. Сто години след Константин, папа Сикст подкрепил финансово възраждането на архитектурата, а Лъв Велики успешно се намесил, за да попречи на хуна Атила да завземе Рим. В действителност с понтификата на папа Геласий от 492 г. нататък папството с всички сили се опитвало да определи какво може и какво не може да се прави в града, както и да дефинира легитимната сфера на светската власт като противоположност на духовната — въпрос, които ще може да бъде решен след столетия. Чак през XIX в. и с обединяването на Италия папството ще бъде ограничено в рамките на Ватикана, а едва след идването на власт на Мусолини, през 1920-те и 1930-те години между църквата и държавата успешно се установяват приятелски взаимоотношения.
1
Лорд Франсис Уолсингам (1532–1590), наричан още „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон школа за шпиони, където випускниците се набирали сред най-добрите студенти в Оксфорд и Кеймбридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола, шотландската кралица Мария Стюарт. — Б.пр.
2
Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245–313), римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството през 303–304 г. — Б.пр.
3
Константин I Велики (ок. 285–337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308–324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Б.пр.
