Читать «Вечната маска на смъртта» онлайн

Пол Дохърти

Вечната маска на смъртта

(книга 5 от "Тайните на древния Рим")

На моите чудесни деца

Ашли, Бен и Стефани

с цялата ми любов, татко.

(г-н Филър)

Исторически личности

Диоклециан: старият император, вече абдикирал.

Максенций: бивш император на Западната империя, победен и убит от Константин при Милвийския мост.

Константин: новият император на Западната империя.

Елена: майка на Константин, императрица и августа.

Лициний: император на Източната империя.

Имперски служители

Анастасий: християнски свещеник и писар, секретар на Елена.

Бур: германски наемник, началник на телохранителите на Елена.

Крис: управител на двореца.

От вила „Хортензия“

Атий Енобарб: търсач на мъртъвци, поддръжник на император Максенций.

Друзила: държанка на Атий.

Фронтин: освобожденец на Атий.

От Палатинския дворец

Макрин: трибун, бивш командир на нощната стража в Целийския квартал.

Юлий Филип, Лукреций Нарс, Гемел Север, Петилий Гавин: търсачи на мъртъвци, поддръжници на Максенций, работят заедно с Атий Енобарб.

От християнската църква

Милтиад: папа, епископ на Рим.

Силвестър: помощник на Милтиад, главен свещеник на християнската общност в Рим.

От „Магариците“

Полибий: собственик на кръчмата.

Попея: негова любовница.

Океан: бивш гладиатор.

Януария: слугиня.

Клавдия: племенница на Полибий.

Муран: гладиатор.

Симон: Стоика.

Петроний: Сводника.

Салуст: Издирвача.

Калигула: котаракът на кръчмата.

Извинявай: прислужник в кръчмата.

Торкват: бръснар.

Спретнатия Нарцис: балсаматор.

Меркурий Вестителя: вестоносец на кръчмата.

Белатон: специалист по обучение на кучета, собственик на кучето Пугна.

Тит Лабиен: управител на театралната трупа „Сатирикон“.

Целад: готвач в кръчмата.

От Целийския квартал

Улпий: банкер.

Ахилей, Нерей: нощни стражи.

От „Домът на Изида“

Домина Агрипина: съдържателка.

Силвана: слугиня.

Ливия: една от взетите от Тулиевия затвор жени.

От Циркус Максимус

Скорп, Павзаний: състезатели в надбягвания с колесници.

От Субура

Господарят Харон: самозван вожд на подземния свят на Рим.

Цереб: помощник на Харон.

Хеката: вещица от спътниците на Харон.

Деций: един от следовниците на Харон.

Въведение

По време на процеса срещу Христос, Пилат, както разказват Евангелията, поискал да освободи затворника. Спрял го викът, че ако направи това, „няма да е приятел на Цезаря“. Според коментаторите Пилат усетил заплахата. Дори римският наместник и държавните чиновници били най-внимателно наблюдавани от agentes in rebus, буквално „онези, които вършат нещата, извършителите“. Римската империя имала и военни, и цивилни полицейски сили и макар че двете се различавали в задълженията си, би било неточно да твърдим, че е разполагала с нещо като съвременните детективи или тайни разузнавателни служби. Вместо това императорът и водещите политици заплащали огромни суми на доносници и шпиони, които често трудно можело да бъдат контролирани. Както сухо отбелязва Уолсингам: „Той не е бил съвсем сигурен за кого работят собствените му хора, за него или за опозицията.“

Agentes in rebus представлявали отделна каста сред ордата събирачи на слухове, доносници и понякога извънредно опасни шпиони. Те работели лично за императора и техните сведения лесно можели да сложат край на нечия обещаваща кариера. А това било често срещано явление през кървавия и изпълнен с интриги период от началото на IV в. след Христа.