Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 37

Той хвана приора под мишница и го отведе навън. Кътбърт изглеждаше изплашен и превъзбуден.

— Повярвай, брате — прошепна Корбет. — Убийството на абат Стивън не бе последното, нито това на Гилдас. Някой човек с болен мозък и покварена душа е обявил война на вашето братство. Ще има още убийства. Кажи ми, има ли още нещо, което би трябвало да знам?

Приорът облиза сухите си устни и сведе поглед.

— Нищо няма! — заяви той. — Изобщо нищо няма. Не сме направили нищо лошо, тук няма грях.

— В такъв случай искам да видя работилницата на Гилдас.

Корбет се присъедини към Ранулф и Чансън извън църквата.

— Оправих се с котката — съобщи Ранулф. — Бедното животно! Да го уловят, да прережат гърлото му и после да го вържат по този начин!

— Благодаря ти! — Корбет го потупа по рамото.

— А посланието? — попита Ранулф.

Корбет му го съобщи. Появи се един послушник с факла и ги поведе през абатството. Работилницата на Гилдас се намираше в дъното, край една от защитните стени. Te влязоха вътре, където вече горяха свещи и кандила. Корбет огледа масата и тезгясите, поставките с инструменти, купчината рязан камък. Подът бе покрит с прах. Той го разрови с крак и веднага откри тъмно, ръждивочервено петно.

— Ето къде е паднал Гилдас — обясни той, като се наведе.

— Вероятно е бил ударен по главата, а после са вързали ръцете му. — Той посочи купчинката камъни и мангала. — Тук са го убили и дамгосали.

Корбет излезе навън. В другия край на работилницата имаше овощна градина, голите клони на дърветата стърчаха на фона на нощното небе.

— Достатъчно самотно място, за да може да се скрие труп — Корбет се оглеждаше. — После е бил пренесен през вратата и са го закарали на Кървавата ливада.

— Как мислиш, един ли е бил убиецът или са били двама?

— Не знам — отговори Корбет. — Разбрах едно: че абат Стивън и останалите членове на съвета на това абатство са имали спор относно Кървавата ливада и построяването на нова странноприемница.

Той отиде до малката странична врата в стената, свали резетата и мина през нея: тясна пътека делеше стената от малка горичка.

— Кървавата ливада! — прошепна той. — Убиецът на Гилдас нарочно е оставил трупа на погребалната могила. Но защо? И защо абат Стивън толкова внезапно е променил мнението си? Ако вярваме на нашия пазач, абатът бил потънал в мислите си, обмислял всички възможности и споменал, че мисли да промени решението си. Защо тогава е бил убит? И какви са тези безсмислици за Мандевил?

Той тръгна по пътеката, а стената край него се издигаше — висока и гладка. Отляво дърветата отстъпиха мястото си на трева и храсталаци. Над тях се виеше мъгла. Корбет спря и видя мъждукането на блуждаещи огньове.

— Наричат ги „мъртвешки свещи“ — продума той. — Помня, че когато бях дете, те винаги ме плашеха. Някои твърдяха, че това са свещи, носени от ангелите на смъртта, които приближават, за да приберат жетвата си. — Гласът му прозвуча зловещо в мрачното безмълвие. — Едва когато отидох в Оксфорд, един магистър ми обясни как мочурищата и блатата изпускат вещество, което може да свети в мрака. Но дори и сега, след като го зная, те пак ме плашат.