Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 4

Пол Дохърти

— Да — свещеникът погледна в посоката, в която сочеше. — Това е воденицата на Молкин.

Взираше се над извисените нагоре в сивата мъгла чудовищно широки платна на крилете й.

— Ела! — каза загадъчно Питъркин.

Изкачиха малък наклон и слязоха от другата страна на заобиколения с тръстики воденичен яз. Питъркин отново започна да сочи. Мъглата като по чудо леко се отдръпна.

Отец Джон Гримстоун невярващо зяпна. Това, което видя, видяха и хората зад гърба му. Чу се женски писък. Жената на Молкин си проби път напред. Кралският наместник Риптън бързо я възпря. Свещеникът гледаше като прикован. Не беше кошмар от сънищата: отсечената глава на Молкин, поставена върху дървен поднос, се носеше по воденичния яз.

Четири вечери по-късно, Торкъл, един от най-заможните фермери, стоеше насред навеса за вършитба. Беше се загледал в последните за тази жътва снопи. Дверите на навеса бяха отворени и, точно както на Торкъл му се искаше, през тях влизаше хладен полъх. Избърса потта от челото си. Искаше му се вече вършитбата да е приключила.

Смрачаваше се по-рано, сигурен знак, че зимата наближава. Наближаваше и празникът на Вси светии. Жителите на Мелфорд щяха да държат настрана бродещите души на покойниците с помощта на огньове. Торкъл усети, че потръпна леко. Смъртта бродеше из Мелфорд. Кратко беше спокойствието, на което се радваха хората, след като лорд Роджър Чапълс увисна на голямата бесилка на кръстопътя извън града. Колко ужасяващи убийства само! Първо тези на Удушвача — толкова млади жени, включително и добрата вдовица Уолмър, изнасилена и жестоко удушена. Вината падна върху сър Роджър, който заплати с живота си. С неговата смърт убийствата трябваше да приключат.

Пет години по-късно обаче отново бе убита една млада жена. Ами Молкин? Отсечената му глава, пусната да плува върху дървен поднос из воденичния яз? По настояване на свещеника, Торкъл заедно с други мъже се бяха изкачили по стълбите нагоре във вътрешността на воденицата, където ги чакаше още по-отвратителна гледка: обезглавеното тяло на Молкин, поставено на стол, цялото в кръв и съсиреци. И сякаш всичко това не беше достатъчно, ами като в някаква зловеща шега, убиецът беше поставил голяма чаша с ейл в побелелите и вкочанени пръсти на мъртвеца. Какво ставаше?

Чапълс не трябваше да умира. Торкъл преглътна с усилие. Знаеха го той и Молкин. Сега какво? Сър Морис, синът на лорд Роджър, с писмо до кралския съвет в Лондон молеше да се преразгледа целият процес.

Торкъл впери поглед към зеещите отвори на навеса. Настъпващият мрак, подобно на гъста мъгла, изчакваше мига да пропълзи вътре в постройката. Погледна към двете маслени лампи, окачени на куки, сетне погледът му се насочи към снопите. Тишина обгръщаше стопанството. Щеше му се да беше довел и кучето си, но явно то — гладно за всеки къшей хляб, който жена му изхвърляше навън — се навърташе около къщата. Изведнъж се сепна. Петел ли пропя? Защо по никое време? Или му се счуваше? Не казваха ли старите хора, че щом петел кукурига вечер, то някой ще бъде сполетян от жестока смърт?