Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 35

— Не съм бил и на двете места — замислено рече Тресилиън. — Предпочитам Мелфорд.

Продължиха по пътя си. Полята бяха оградени от двете страни с горички. Корбет имаше чувството, че се е озовал в глух и тъмен край. Пътят ту се изкачваше, ту слизаше и после пак се изкачваше. Корбет разпозна Дяволския дъб, преди Тресилиън да му го посочи: грамадно дърво с широк дънер, което бележело навремето границата на областта. Някога мълния беше паднала върху огромния дъб, но голите му клони все така стърчаха към небето. Корбет слезе от коня. Огледа полето от лявата си страна: по двата бряга на реката се точеха ливади, явно често заливани от водата. Корбет съгледа руини близо до речния бряг.

— Какво е това място? — попита.

— Бийчъм Плейс — обясни Чапълс. — Навремето е било малко имение с къща и стопански постройки, кочини, гълъбарници и обори, но човекът, който го построил, е бил глупак. Реката често залива земята наоколо. След силни дъждове обикновено я наводнява. В развалини е от около трийсетина години вече. Последният останал от рода на Бийчъм беше един възрастен луд, когото намериха удавен в една от избите. Хората от града все говорят, че имало призраци — той посочи към дъба. — Казват същото и за дървото, говорят за призрака на клетата Елизабет.

Корбет прескочи вадата. От двете страни на дървото имаше огради от жив плет с пролуки в тях. Корбет се промъкна през едната.

— Тук ли е намерен трупът на Елизабет?

— Да — отвърна Чапълс. — Така каза Блайдскот, че било отдясно на големия дъб, зад оградата откъм полето.

Корбет приклекна. Допирът на тревата охлади изпотената кожа на китката му. Обърса я и погледна към яките трънливи клони на живия плет, но не забеляза нищо особено. С облечената си в ръкавица ръка внимателно опипа наоколо, зарови с пръсти.

— Какво търсиш? — попита Тресилиън.

Корбет се изправи. Тресилиън се беше облегнал на дъба, Чапълс стоеше от другата страна на вадата. Корбет потисна тревожното усещане за опасност. Не му харесваше Дяволския дъб. С двама непознати стоеше на мястото, където е било извършено жестоко убийство. Щеше му се да беше взел със себе си Ранулф.

— Защо — измърмори Корбет — такова място внушава усещането за уединеност? Дали е от въображението или заради мрачното настроение? Или пък наистина на това място все още витаят ужасите, на които е било свидетел?

Корбет докосна леко Тресилиън и прескочи вадата. Взе поводите на коня си и го поглади по муцуната.

— Какво търсиш? — отново попита Тресилиън.

— Не знам — отвърна му Корбет. — Любопитен съм. Защо младо момиче като Елизабет ще дойде на подобно усамотено място? Не би трябвало да идва тук, нали? Никое разумно момиче няма да се отдалечи толкова от дома си, за да се срещне с някого насред полето.

— Намекваш, че е убита другаде ли? — попита Чапълс.

— Убеден съм, че е убита другаде — отговори Корбет. — Когато онези две момчета са открили трупа й, те са били изплашени, нали? Побягнали са към града и са довели мастър Блайдскот и другите помощници на шерифа. Те са я видели да лежи там и са я издърпали колкото може по-внимателно.