Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 34

Тресилиън настоя да си тръгват. Чапълс яздеше малко по-напред от другите двама. Корбет подхвана с Тресилиън разговор за процеса, но после реши, че не му е нито времето, нито мястото. Изглежда и съдията беше изпаднал в мрачно настроение. Брадичката му опираше в плаща, качулката му се беше спуснала ниско над лицето. Корбет си даваше сметка, че и Тресилиън вероятно е обезпокоен и силно разстроен, понеже е осъдил невинен човек и е надзиравал екзекуцията му. Мълчанието стана потискащо. Корбет си даде сметка защо Ранулф, израсъл из уличките на Лондон, толкова се страхуваше от провинциалната пустош — особено преди настъпването на нощта — където всевъзможни нощни твари чакаха да падне мракът. Пътят, по който поеха, представляваше широка, отъпкана пътека, с вади от двете й страни и високи, трънливи заграждения от жив плет. На места в загражденията имаше портички или стълби.

Корбет дръпна юздите на коня си, принуждавайки и другите двама да спрат.

— Тук съм пришълец — напомни им той, — опитвам се да се ориентирам. Това ли е Фалмър Лейн?

— Да.

— А Мелфорд се пада на юг, нали? — Корбет посочи с ръка. — В единия му край е църквата. После има по-големи и по-малки улици, пазара в центъра, после леко извива към полята, така ли е?

— Градът явно не ти е чак толкова чужд — отвърна Тресилиън. — Да, доста добре го описа.

— Значи има много пътеки и изходи, които водят извън града?

— Да, така е. Мелфорд процъфтява и се разраства. Улиците и пътищата му са заплетени като вълната по овчи гръб.

— А воденицата на Молкин е в оня край на града, където е и църквата, така ли беше?

— Да. Там са воденицата, наблизо е и стопанството на Торкъл. Като малко селце са. Има езеро, воденичен яз.

— А къщата на вдовицата Уолмър?

— На около миля от воденицата.

— И около нея минават безброй пътища и пътеки, така ли? — попита Корбет.

— Мили Боже, да — засмя се Тресилиън. — Ако прочетеш записките от процеса, ще видиш, че един от свидетелите описа Мелфорд като заешки лабиринт. Към и от него вървят всевъзможни пътища и пътеки. Видя портичките и стълбите. Пътечките кръстосват ливадите. Бог знае — въздъхна той — като съдия все трябва да следя кое е нарушение и кое не е. Виждаш ли, Корбет, земята наоколо се промени. Овцете правят благосъстоянието на хората, а не житото. Затова горите бяха изсечени, посадиха се живи плетове за заграждения, издигнаха се огради и се направиха порти.

— Ако съм схванал мисълта ти — обади се сър Морис, — мястото е идеално за убийство, така ли, сър Хю?

— Всяко място може да бъде идеално за убийство — отвърна Корбет. — Ранулф не харесва полето, твърди, че е по-опасно от тесните улички на Лондон. Веднъж и аз да се съглася с него. Когато падне мракът, онзи, който познава пътищата наоколо, може да се движи по тях и през доловете и да прави каквото му скимне. Ще бъде толкова добре защитен, колкото и из лабиринтите на мръсните бедняшки квартали близо до Уайтфрайърс или из мъгливите улички на Съдърк.