Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 29

— Наричаме я „Хралупата“ — поясни Гримстоун, който подтичваше след Корбет, останал почти без дъх. — Там погребваме телата — той сниши глас — на екзекутираните…

Чапълс вървеше напред. Спря се до една от погребалните могили. Корбет го последва и се взря в позаличения от времето надпис на каменната плоча. Издълбани бяха името на сър Роджър Чапълс, датите на неговото рождение и смърт, и под тях думите „Господи, помилуй“.

— Какво има? — попита Корбет и бързо се прекръсти в знак на почит към покойника.

Застаналият прав от другата страна на могилата Чапълс го покани с ръка да заобиколи. Корбет хвърли поглед върху плочата. С нечетливи букви беше надраскано „ПОМНИ“. Докосна все още незасъхналия надпис и разтърка пръсти.

— Кръв е — заяви той — и е съвсем прясна.

— Чия кръв? — попита Гримстоун.

— Не знам — Корбет се наведе и изтри пръстите си във влажната трева.

— Това не е игра — рязко рече Чапълс. Отиде и сграбчи ръката на съдията, сякаш бяха най-близки приятели.

Жестът събуди любопитството на Корбет, Тресилиън улови озадачения му поглед.

— Между нас няма желание за мъст, писарю. Сър Морис е наясно, че аз само изпълних дълга си — той протегна ръце. — През изминалите години се грижих за момчето като за свое дете — на суровото му, обветрено лице се появи усмивка. — Сега, за любовта ми към него, той се отплаща с любов към дъщеря ми.

Корбет кимна и заоглежда гробището. Забеляза, че в единия край са подхванати някакви строителни работи, на едно място бяха струпани дялани каменни блокове, а под заслон от кожи се виждаше зидария.

— Какво е това? — попита той.

— Работата ми — отвърна Бъргес. — Сър Хю, аз може и да съм военен, но в дните на бурната си и бедняшка младост бях чирак при един майстор-каменар. Впрочем успях да се изуча и да стана занаятчия. После започнаха войните на краля — той вдигна рамене. — Битките и пиенето ми се струваха по-славни от дялането на каменни блокове… Доста работа отхвърлям наоколо. Правя нов каменен кръст, поръчан от отец Гримстоун.

— Доста работа има в енорията — проговори свещеникът. — Може и да не е за вярване в тоя студен октомврийски ден, но имаме пазари и панаири, а също и празник на ейла. Енориашите обичат да се събират на това място.

Корбет се съгласи разсеяно. Гледаше към кулата, която се извисяваше на хълма и имаше покрив от червеникави плочи и украсени с речни камъчета стени.

— Църквата е добре поддържана, отец Гримстоун — отбеляза той.

— Да, и баща ми я обичаше — обади се сър Морис. — Жалко, нали, отец Гримстоун.

Младият рицар прехапа устни.

— Какво е жалко? — попита Корбет.

— Баща ми специално беше поръчал триптих за църковния параклис.

— И какво жалко има в това?

Свещеник Гримстоун въздъхна шумно.