Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 27

Корбет го наблюдаваше.

— Но къде са парите?

— Ако нашият помощник-шериф — Ранулф се доближи и стисна Блайдскот за рамото — иде в къщите на двете жертви и ги претърси от пода до тавана, залагам сребърна монета, че ще намери местата, където момичетата са ги скрили. Или онова, което са си купили с тях.

— Действай, Блайдскот — нареди Корбет. — Ако мастър Ранулф се окаже прав, ще ме намериш в „Златното руно“. А ти къде тръгна, сър Морис?

Сър Морис Чапълс се беше изправил.

— Отговорих на въпросите ти, сър — отвърна младият рицар. — Гробът на баща ми… — той преглътна тежко. — Не ми позволиха да отнеса тялото му в нашето имение, но отец Гримстоун беше така добър…

Корбет не можа да разбере думите на младия рицар.

— Искаш да идеш до гроба на баща си, така ли?

Сър Морис кимна.

— Връхлетяха ме спомени. Ако имате и други въпроси, добрият ни свещеник знае къде съм.

Корбет му позволи да си тръгне. Направи кратко обобщение на срещата и тъкмо щеше да им каже да си вървят, когато вратата в горния край на стълбите рязко се отвори и се затвори с трясък, последван от бързи стъпки.

— За Бога!

Ранулф незабавно застана до господаря си, когато висок рицар с побеляла коса, загърнат с тъмносин плащ, се втурна в криптата. На лицето си имаше кървяща рана, дрехите му бяха изцапани с кал.

— Нападнаха ме!

— Сър Луис! — скочи на крака отец Гримстоун.

Новодошлият свали едната си останала ръкавица и я хвърли на земята.

— Бях нападнат! — повторно извика той.

— От разбойници ли? — попита Корбет.

— Не знам — Тресилиън седна на един от столовете, като бършеше лицето си с края на наметалото си. — Слава Богу, че Чапълс не е тук.

— Защо? — попита Корбет.

— Готов съм да се закълна, че ме нападна призракът на неговия баща!

Глава четвърта

На съдията му трябваше известно време, за да се успокои. Свещеник Гримстоун се качи до дома си и донесе кана ейл, а също купа с вода и парче чист плат. Тресилиън набързо изгълта ейла, после внимателно избърса лицето си. Раната, като от порязване беше високо на едната му скула, по дланите си имаше драскотини.

— Какво се случи? — попита Корбет.

— Слизах по Фалмър Лейн — отвърна съдията и замълча. — Ти трябва да си Корбет, нали?

Положението беше неловко, понеже разпитът се водеше от Корбет.

Тресилиън го измери с очи от главата до петите.

— Предполагам, че вече са те питали защо си тук? — усмихна се той. — Кралят можеше да поиска от мен да направя разследване?

— Така е, сър. Но ти си бил главен съдия в процеса срещу сър Роджър. Присъствието ми тук говори, че въпросът се оказва важен за краля. Сам виждаш — ти, кралският съдия, си бил нападнат на пътя. Ще ни разкажеш ли какво се случи?

— Яздех по Фалмър Лейн — обясни Тресилиън. — На пътя имаше паднало дърво. Знаеш как конете се плашат от такива неща като голи клони и сухи листа, нали? Не очаквах нищо лошо. Скочих от коня, свалих ръкавиците си, за да го махна, от това са тия драскотини. Изведнъж във въздуха изсвистя стрела — сър Луис потупа раната на скулата си. — Не ме уцели, само ме одраска. Прикрих се зад дървото и клоните му също ме издподраскаха. Не носех лък. Конят ми се изплаши и препусна нанякъде. После профучаха още две стрели. Реших, че не мога да чакам повече. Прецених откъде дойдоха стрелите, измъкнах меча си и се приготвих за бой.