Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 156

Очите на Ранулф не изпускаха Бъргес. Натисна по-силно с меча и го принуди да го погледне.

— Не можах да открия този човек, но си спомних приказките ти за камбанарията. Слушах известно време зад вратата, долавях отделни неща. Я, виж ти, какво сме си уловили!

— Вържи му ръцете! — нареди Корбет. — И щом свършиш, удари камбаната!

Ранулф се подчини. Появи се отец Гримстоун, залитащ и напълно объркан. Когато на вратата се показа и Риптън, кралският наместник, Корбет му нареди да отведе свещеника в къщата му и да го заключи там. За кратко време църквата се изпълни със забързани хора, надошли от пазара. Корбет нареди да се донесе регистъра на покойниците. Даде знак с ръка да стихне врявата.

— Вярно ли е? — извика Риптън. — Мастър Бъргес е арестуван? Той и сър Луис Тресилиън?

— Да — отвърна Корбет. — Но трябва да набавя нови доказателства — той повиши глас и мърморенето сред тълпата спря. — Трябва да бъдат разкопани някои гробове — замълча, за да стихнат надигналите се възклицания. — Ще открием ужасна тайна — продължи той, — моля ви да ми имате вяра.

Корбет поведе неколцина мъже към гробището. Вече беше направил справка кога Фъръл е бил видян за последен път и сравни с датите в регистъра. Разкопаха един от гробовете и отместиха прогнилия ковчег. Не откриха нищо. При втория гроб обаче стоящият вътре в трапа Риптън каза, че има нещо под краката му.

— Не е твърда земя — извика той.

След известни усилия внимателно изровиха и положиха на мократа трева едно ужасяващо на вид разложено тяло. Плътта беше изгнила, бяха останали само няколко кичура коса по черепа. Корбет сложи ръкавиците си, обърна главата и посочи пукнатината в задната част на черепната кост.

— Фъръл е, да — измърмори Риптън. — Бог да го прости! Познах колана и ботушите му.

Чу се женски писък и Соръл, с развята коса, като обезумяла притича през гробището. Погледна към трупа и, ако Корбет не беше я уловил, щеше да падне в несвяст на земята. Остави я да коленичи, хлипаща, скрила лице в ръцете си, и отиде към другите гробове.

Денят напредваше. Имаше гробове, в които нищо не намираха, но твърде често се натъкваха и изкопаваха незаписани в регистъра тела, повечето вече бяха само страшни за гледане скелети.

— Какво е всичко това? — попита Риптън.

— Бъргес ги е убивал — отвърна Корбет — и е заравял труповете нощем. Копаел е гробове или рано сутрин, или късно вечер. Жертвата му е била заравяна преди съответното погребение. Това са всички доказателства, от които се нуждая.

Събираха се все повече хора. Новината беше заляла вече целия град и Корбет се разтревожи. Опасни настроения обхващаха хората и те можеха да изригнат всеки момент. Пръчки и камъни полетяха към стената на гробището, при покритата порта на входа се трупаха групички с войнствени възгласи. Ранулф провери оръжието, затъкнато в колана му, същото направи и Чансън. Корбет се запъти към покритата порта и се изправи пред тълпата.

— Ще има ли правосъдие? — извикаха срещу него.

Корбет позна онзи гражданин, който го беше отегчавал с безкрайните си приказки миналата вечер в общината. Писарят извади кралската заповед и я показа на насъбралите се, така че всички да видят печата й.