Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 155

Корбет се изправи.

— Тук, в църквата, ще бъдеш съден. Нося кралския печат. Ще призова мъртвите, за да те изобличат. Как само ще се препълни църквата! Ти си убиец, Бъргес, и заслужаваш смърт.

Бъргес беше облегнал глава на вратата и наблюдаваше Корбет с присвити очи.

— Соръл те нарече невестулка, Бъргес. Чудно ми е какъв е истинският брой на жертвите ти. Колко тайни гробове има около Мелфорд? Фъръл и жена му са открили някои. Благодарение на тях убитите ще получат възмездие.

— Предполагам, че Фъръл е донесъл онзи триптих от Ипсуич по заръка на сър Роджър, и след като бедният рицар е бил обесен, си го е припомнил. Фъръл несъмнено те е подозирал. Измислил е песен за дявола и ангела, като е имал предвид триптиха на Чапълс.

— Той беше пияница и глупак!

— Бил е прозорлив глупак. Мастър Бъргес, в Светото писание се казва, че глупостта често е проявление на Божията мъдрост. Решил си, че Соръл е вятърничава, но с моето пристигане тук си променил мнението си. Дал си си сметка, колко много може да й е известно и затова си отишъл в Бийчъм Плейс да я убиеш. Беше се приготвил да убиеш и мен, с онази връв, опъната през моста. Стар бракониерски похват или, в твоя случай, Бъргес, стар войнишки номер! Виждал съм кралските стрелци да го използват, за да съборят конниците от седлата им. О, да — Корбет не сваляше очи от Бъргес, — измъкнал си се от Мелфорд и ако не бях отишъл в Бийчъм Плейс, Соръл щеше да изчезне. Къде щеше да я заровиш? Примамвал си някои от жертвите си в горите зад дома си и, както е станало и с Фъръл, си ги заравял в гробището — Корбет пристъпи напред. — Да влезем в църквата, Бъргес. Там трябва да е пълно с призраци, които молят Бог за справедливост. Те настояват за възмездие, те искат да бъдеш наказан, в този и в другия живот.

Бъргес измъкна камата от ножницата си.

— Какво ще направиш — присмя се Корбет, — ще убиеш кралския писар? — извади собствената си кама. — Аз не се казвам Елизабет. Не съм нежно, изплашено момиче.

— Не си! — озъби се Бъргес. — Ти си умен писар. Не знаеш какво е демоните да вилнеят в главата ти. За едно си прав, че е лесно да се измъкнеш от Мелфорд…

Преди Корбет да успее да го спре, Бъргес се измъкна през вратата и се опита да завърти ключа в ключалката. Корбет чу боричкане и слезе по стъпалата. Вратата не беше заключена и се отвори с размах. Появи се Ранулф, опрял дръжката на меча си под брадичката на Бъргес.

— Къде беше? — нахвърли му се Корбет.

— Търсех те.